Катрин О’Нийл
Господарят на рая (54)

53.

Когато Хейстингс сложи пръст на спусъка, Родриго беше на може би десет метра от него. Без да мърда, той се провикна:

— Крос! Насам!

Хейстингс продължи да държи баща си на мушка, но погледът му се плъзна към Родриго. Да застреля баща си и да провали утвърждаването на закона — или да убие Родриго, докато е беззащитен? Той се поколеба за миг, после обърна оръжието към стария си враг и стреля. Но Родриго беше усетил намерението на злодея и залегна на пътя точно когато пистолетът изгърмя. Куршумът рани лявото му рамо.

Докато Родриго лежеше зашеметен на земята, Хейстингс хвърли пистолета, изтегли сабята и се хвърли към жертвата си. Дъглас видя своя шанс и бързо влезе в сградата.

Габриела се огледа и сграбчи един топ въже, като завърза края му за парапета.

— Трябва да ми помогнете — каза тя на капитана. Прехвърли въжето през борда и се хвана за него. — Вярвам, че ще го държите, докато сляза.

— Но, драга госпожице пират…

— Няма време. Ще помогнете ли или не!

Капитанът хвана колебливо въжето. Габриела завърза сабята за хълбока си и внимателно слезе на земята. После хукна към Уестминстърския дворец.

Родриго беше успял да стане, преди Хейстингс да стигне до него. Но бързината му беше намаляла и Хейстингс успя да му нанесе втора рана, този път в дясното рамо.

Наслаждавайки се на предимството си, Хейстингс се усмихна и нападна отново. Този път жертвата му отскочи ловко встрани, но се подхлъзна. Хейстингс се хвърли върху него и го зарита с ботушите си. После скочи върху му и опря смъртоносното острие в гърлото му.

— Сбогом, Родерик. Струва ми се, че даже ще ми липсваш. Но не толкова, че…

Точно тогава Габриела стигна до тях. Задъхвайки се, тя извика:

— Родриго!

Той се обърна по посока на гласа й, но поряза шията си. Кръвта му бликна като рубини по врата му. Габриела не се забави. Знаеше, че няма да успее да го достигне навреме, затова вдигна сабята и я хвърли към него. Родриго я сграбчи в юмрука си и отхвърли с нея острието на своя враг. После скочи бързо на крака.

— Това беше грешка — изфуча Хейстингс. — Ще ти се иска да те бях убил бързо и милостиво.

— Кога пък си бил милостив? — отговори му Родриго.

— Когато не се сетих да те заколя в леглото ти още като момче.

Започнаха да се бият, кръстосвайки мощно оръжията си, отразяващи яркото слънце. Пред погледа на Габриела двамата се придвижваха по моста, докато хората се бутаха, паникьосани, встрани, за да им сторят път. Тя тръгна след тях, като й се искаше да има сабя и да може да помогне. Но въпреки раните си Родриго се биеше добре. И двамата мъже бяха облени в пот. И двамата бяха с разкъсани от остриетата дрехи. И двамата кървяха по гърдите и ръцете си. Това не беше дуел между джентълмени. Беше схватка на живот и смърт.

Хейстингс притисна Родриго до каменното перило на моста. Но когато насочи сабята си към него, той го изрита силно в гърдите, така че злодеят отхвърча назад. Пиратът прескочи светкавично каменната преграда и се приземи на пътеката край реката, принуждавайки противника си да го последва.

Започнаха да се изморяват. Но дори и тогава Хейстингс не спираше да сипе обиди.

— О, добро париране, Родерик — дразнеше го той.

Родриго не отговаряше. Огнестрелната рана явно му причиняваше неприятности и той изглеждаше замаян от загубата на кръв. Те се отправиха към стъпалата, които водеха към реката. Там двамата продължиха да атакуват и парират, слизаха малко надолу, после отново се изкачваха. Оръжията им се движеха толкова бързо, че едва се виждаха. Беше красив, жесток танц между двама майстори на играта. Насъбра се тълпа, която ахна, когато Хейстингс поряза горната част на корема на Родриго и още кръв потече по израненото му тяло. Когато видя това, Габриела се втурна към един от зяпачите, измъкна сабята му и се приближи към дуелиращите се.

— Сега е мой ред, Родриго!

— Не! — извика той през рамо. — Това е битка, която отдавна чакам. Няма да се предам заради малко кръв.

— Браво, Родерик! — извика Хейстингс. — Колко английско от твоя страна.

Обидата вля сили в жилите на Родриго. Той отблъсна атаката на противника си и докато Хейстингс все повече отпадаше, усили нападението. Самодоволният вид на лорда се смени от тревожно изражение, докато енергията на пирата се изливаше в светкавична серия от удари, на които Хейстингс едва успяваше да отговори. Приближавайки се към тълпата, лордът се подхлъзна и падна на земята. Родриго накрая получи своята възможност. Той изрита сабята на Хейстингс встрани и го издърпа на паважа. С усмивка на победител опря острието върху беззащитните гърди на врага си.

— Какво ще предложиш сега срещу живота си? — попита той.

Габриела видя животинския ужас в очите на Хейстингс, който се опитваше да мисли.

Изведнъж от тълпата, скупчена пред вратите на Парламента се чу рев. Гласуването беше приключило. Наоколо се понесоха гласове.

— Законът е приет! Законът е приет! Няма да има вече робство в Британия!

Родриго сведе поглед към жертвата си. Очите им се срещнаха. И двамата осъзнаха, че накрая Родриго е победил. След всички отчаяни усилия през дългите години всичко беше свършило.

— Предполагам, че няма смисъл да искам милост — каза Хейстингс.

— Милост ли? — попита Родриго, отдърпвайки сабята си. — Защо пък не?

И заби с всичка сила острието в сърцето на своя враг.