Пенчо Славейков
На Острова на блажените (Антология)

[1] Във второто издание Б. Пенев не е поместил някои от стихотворенията, от първото (оригиналното) издание, като е имал пред вид това, че те са задраскани от Славейков в неговия личен екземпляр на антологията, когато е подготвял второ издание, каквото не излиза, докато е жив. Тия стихотворения ние поместваме в това приложение, като не печатим само едно от тях — „Народ“ от цикъла на Видул Фингар (в него е дадено и се повтаря в още по-драстична форма неправилното отношение към народа, приписано на Бачо Киро в стихотворението за него в цикъла на Боре Вихор). Самият Славейков след това никъде не го помества. — В цикъла на Доре Груда, „Из «Златен дъжд»«, на мястото на третото стихотворение, »На голия валог самотно стоиш“, той е сложил ново стихотворение (дадено във второто и в настоящото издание) — „Така ги съдбата ориса“. — Срещу задрасканото „В механата“, в цикъла на Недан Ветко, е написал — очевидно за да се сложи на това място в новото издание — „Сатана“. В малкото сборниче в чест на Пенчо Славейков, издадено от негови почитатели през 1913 г. („за първата годишнина“ от смъртта му) е поместен текстът на това стихотворение с бележка, че е недовършено. Интересна е и бележката му „Това е от Дожд“ срещу стихотворението му „Пред буфета“ в цикъла на Недан Ветко — бележка, изразяваща намерението му да прехвърли това стихотворение в цикъла на Китан Дожд. Също — над задрасканото заглавие „Не възкръсява“ (Доре Груда) е написал: „Мак“.

Освен това Славейков на ред места е написал — без повече обозначения и без никакъв текст — заглавия на стихотворения, които е трябвало да се включат в подготвяното ново издание на антологията; повечето от тия стихотворения са само израз на намерението му да напише нови стихотворения на такива теми. Ето тези заглавия:

Към цикъла на Доре Груда „Из «Златен дъжд»«: »Сбогом!“; „Месечко се смей“.

Към цикъла на Китан Дожд: „Котета“; срещу това заглавие: „Дечурлига б/училище“.

Към цикъла на Иво Доля (над „Запустение“): „Пролог: Угаснала звезда“.

Към цикъла на Тихо Чубра: „Ахасфер“; „Христос и възкресеното момиче“; „Към Емаус“.

Към цикъла на Секул Скъта: „Фауст“; „Край храма“; „Сократ“; „Омир“.

Към цикъла на Ралин Стубел: „Коситба“. ↑