Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Нанкай ми! Защо проплака?

Нанкай, попан мой юнак!

Иска тетка ли да чака? —

Късно е, и вънка мрак.

 

Късно татко ще си дойде

от пазар… Фу! Как бухти

вънка вихъра и броди

край прозорци и врати.

 

Сипе сняг. Дали го свари

на полето?… Дали той

ще да смогне да превари?

Нанкай ми, соколе мой!

 

Вихъра вилней в полето

и прокоба зла реди…

Но над татка от небето,

детко, дядо боже бди.

 

Че го свидна рожба чака

знае, дядо боже, той…

Нанкай и недей ми плака,

нанкай ми, соколе мой!

Бележки

[0] В сп. „Цвят“, кн. 7–8, 1897 г. — Славейков е превел Лермонтовото стихотворение „Казашка песен“, също така с приспивни думи на майката към детето. Срв. Също приспивната песен на Славейков „Нани, нани, рожбо мила“ в поемата му „Коледари“„Епически песни“).

Край