Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki (2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- — Добавяне
В дебрите усойни на Балкана тъмен,
Етър бряг де бие каменист и стръмен,
кръшна Трепетлика китни клони пери
и деня и нощем слисана трепери.
И во трепет шепне скръбната си тайна,
досега на тъмни дебри само знайна.
— В онзи миг, когато Майката Блажена
се за род замъчи и при род простена,
по заповед божа мигом се смълчаха —
и земя и небо. Тихна птичка плаха,
спре ревът на звяра, сякна говор хорски,
глъхна вечний ропот на талази морски,
спре и слънце… мълком дигна си главата
сам Балкана, вгледан горе в небесата,
тамо де пред трона божи насъбрана
божията челяд чакаше промяна
с рожбата — на бога с волята велика…
Само една млада, тиха Трепетлика,
тиха и свенлива винаги, се сепна, —
в мъката за рожба и тя — и притрепна,
че в майчина радост я болежи свиха,
младата неволка, винаги все тиха…
Чу я бог и бръчка челото на бога
сбърчи, — и към нея се извърна строго:
„Час велик настана… В тишина свещена
млада бога чака живата вселена,
който златний жезъл на грехът ще счупи,
и живот — и мене в живота — изкупи…
Грях светът ще носи пак на свойто рамо.
Че на свят се ражда бог в мълчане само!…
Ти, която с трепет всичко всуе стори,
ти, една от всички, дето проговори
в дивната минута на общо мълчане —
зарад тебе лоша памет да остане…
Бди и в будно бдене трепери до века —
твойта реч погуби бога и човека.
Трепери до века…“ Тя и днес трепери —
че в майчина мъка бога изневери.