Пенчо Славейков
Баща ми в мен

Погребаха го там, де мъртвите погребват,

там, дето всякой гроб е знак на мъртвина,

железни обръчи-огради де обсебват

надгробни камъни все с мъртви имена.

 

След земния живот в земята той почива —

не той: почива му там тленний прах един!

Че живия му дух и мисълта му жива —

живеят в мене те, в мен, неговия син.

 

Не само в онова, което ази правя,

не само в думите, не само в мисълта —

пред погледа ми той се винаги възправя

с усмивка бодряща и тиха на уста.

 

И сещам в моята аз неговата воля,

и неговата мощ во всякой мой удар…

и чувам: „Победи световната неволя —

и на беди бъди в живота господар!

 

Какъвто бях бъди! И с божи меч в душата,

на висша истина глашатай и пророк

издигнеш ли ръка — дигни я в злоба свята,

изпълнен от любов и в любовта жесток.

 

Достоен ти бъди за мен!“ О, аз достоен

ще бъда — и съм бил — за своя жив баща,

и словото у мен било е зов все боен,

в световни суети не зов на суета.

 

При твойто слово аз и своето прибавих,

дела приумножих при твоите дела:

и съд на бъднето да чакам се изправих

с теб — две со подвизи увенчани чела.

 

С възторг на истина в душата просветлена,

към нея само аз в живота се стремих, —

като тополата на възбог извисена

пред слънцето, пред теб, връшец привождам тих.

 

И чувствувам с крило как божи дъх ме гали, —

и чувствувам, че ти доволен си от мен…

Че на живота аз свещените скрижали

понесох — не да ги захвърля пак смутен.

 

Душата ми с завет ти за живот огрея

и в път благослови со бащин благослов:

и както в мене ти и ази в теб живея

за подвига свещен на земната любов.