Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Не говорете ми, че моя роден край

е беден, минало че няма славно.

Това го всякой знай

и знае го отдавно.

 

Той няма минало — той няма гроб на дни,

не се гордей с останки и руини,

прославени с войни

и пустоши години.

 

Дела и подвизи и лаврови венци —

летописи за тях не са открити

и славата певци

за песни не възхити.

 

И тъмен само ек от някогашни дни,

като от буря глъхнала, се чува…

На нови съдбини

тук вихъра върлува!

 

И тоя вихър горд остави въздух чист,

вред от поля мъртвилото премахнал.

В горите няма лист

от спомена увяхнал.

 

Над моя роден край са ранните зори,

копнеж и трепет за което иде

деня да озари —

живот в деня да види.

 

И нека гордите от нявгашен живот

към него свъсено да мръщят вежди —

на бъднини възход

откърмен во надежди,

 

аз виждам вече как от висините грей…

Живеят те в смъртта на прежна слава:

пред тях се нощ тъмней —

над него ден изгрява!

Бележки

[0] Написано по повод на изказвания, че българският народ е малък и без минало.

Край