Пенчо Славейков
Сто двадесет души ^[0]

[0] Темата за воеводата, предводител на чета въстаници, е подемана и по-рано от Славейков — още в поемата му „Въстаник“ (сп. „Мисъл“, кн. 6–7, 1892 г.), — в нея се казва: „яви се в нашето село — с войвода ясен на чело — бунтовна чета“. Единият от двамата главни герои на „Кървава песен“ е Войводата. — В „Сто двадесет души“ се чувствува влиянието на италианския поет Луиджи Меркантини (1821–1872 г.), който в поемата си „Жътварката от Сапри“ възпява подвига на италианския двойник на Ботев — Карло Пизакани. На Славейковия израз „Сто двадесет души те бяха на брой“ отговарят началото и краят в „Жътварката от Сапри“ „Триста души те бяха…“ След разговора си с жътварката, която ги приветства, всички четници на Пизакани, заедно с него, също падат с тоя свой „първи бой“… Не само Пизакани, а и самият Меркантини е един от „гарибалдийските поети“, за които се намеква в очерка за Боре Вихор.

Повикът „Ний дойдохме тука за теб да умрем“ отговаря на думите на войводата във „Въстаник“: „Във наший роден край свещен — ний дойдохме изпод ярем — вековен да го отървем — да победим или умрем!“

Основният мотив на стихотворението иде от подвига на Ботев и дружината му, с изменения, плод на влиянието на Меркантини (загиването още на брега). Броят на въстаниците не отговаря на тоя от Ботевата чета — и е наложен от нуждите на стихотворния ритъм и размер. ↑