Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София


 

Слънце зад гори захожда,

вечер пада, нощ дохожда,

скоро ще да се стъмни

и денят и наште дни!

Рипайте, тъпчете

черната земя с нозете.

 

Черната земя неволя,

що превива ум и воля,

млади сили що ломи

у момци и у моми!

Рипайте, тъпчете

черната земя с нозете.

 

Кръст топола що превива,

кръв от бузи що изпива,

и любов и красота

и в живота радостта!

Рипайте, тъпчете

черната земя с нозете.

 

Лудо се хорото кърши.

Хвала, който сетен свърши,

на живот живота дал —

и хорото отиграл!

Рипайте, тъпчете

черната земя с нозете.

 

От хорото на живота

чака всички нас Голгота:

тук на кръст, а там под кръст —

и две шепи черна пръст!

Рипайте, тъпчете

черната земя с нозете.

Бележки

[0] По мотив близко да стихотворенията от цикъла на Нено Вечер. Написано очевидно под влиянието на книгата на Артур Шницлер „Хорото на живота“, преведена на български в 1908 г. в две различни издания. В диалозите на Шницлер духът е същият — преходността на живота и затова — възглас да се живее по-леко, с известна скептична тенденция.

Край