Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София


 

Витан Габър, рис. Никола Петров Когато бях на Острова на Блажените, Габър — вече 70-годишен старец — още служеше клисар при църквата Св. Тарапонтий, дето са най-старите гробища на горния край на града. Той е по наследство от баща си прислужник при тая църква и от дете още е виждал не малко сълзи и чувал плач, стенания и натяквания за светът и съдбата човешка в него. В свободното си време, което не е малко, занимава се с реснарство, лови синигери и пише епитафии. Той не е дип грамотен. Но това е негова гордост. И Габър твърди без усмивка, че неграмотността е най-явния признак за оригиналността на истинския поет. Грамотност и образование убиват свежестта на гения, казва той, и вярва в истинността на думите си. И е непоколебим във вярата си, както всякой, който малко му мисли. Той се счита за една крепост и действително е една, но такава, край която и войска, и народна милиция минават и не считат за нужно да я блокират — защото на никого не е нужна. Тая крепост той пази — с един дебел тефтер цитати, една батерия гърмяна и изгърмявана неведнаж по пазарищата на културата. За съжаление Габър не знае руски, единственият език, който нашите поети и писатели знаят, за да притури още няколко тежки заряда в батерията си, например — изреченията за необразоваността на Пушкин, Белински и пр., неща, с които пълнят батерията си нашенските безграмотници! Основната истина, с която почтения клисар си най-вече служи, е: „Господ е направил светът и всичко на него, без да е ходил на школо, без да е чиракувал у други майстори. Мъдро, истинно и хубаво е само онова, което дойде на човека на ум, без да му мисли.“ Тези и тям подобни изречения са в устата на сума младежи, негови поклонници — цяла фаланга безграмотни гении, синигери, между които църкат и няколко „врабци от турско време“, които Габър лесно лови в мрежата си… То беше тогава едно белобрадо, мило, тумбесто старче, твърде приказливо. Лявото му око при говорене постоянно сълзеше. Фигурата му като да бе сама една епитафия, в едновремешен стил: тъмни изхлузгани потури, отпуснати мустаци, червен жилест нос и фес без пискюл на главата. При тази епитафия само носът не е на място и прилича на беглец в чуждо царство — от царството на епиграмите. Тоя беглец, както ще видите при самите епитафии, често се въвира дето не му е място. Но това го прави по-интересен. В Копник няма друг, който да пей по-добре от Габъра херувикото, което той е приложил и в стихове, та си го пее дето тряба и дето не. — Всички сведения, които тук съобщавам за Габъра, ми са дадени миналата година, уж като препис от един вид некролог за поета. Моето впечатление за него не е такова. Може би той да е неграмотник, но има несъмнено дар божи, а много от епитафиите му свидетелствуват за добро сърце и не плитка мисъл и чувство. Епитафиите на Габъра не са печатани нийде. Поп Мирко, най-младия свещеник при църквата Св. Тарапонтий, отдавна се кани да събере и печата в книга тия прочути по целият Остров епитафии, но и днес, неизвестно защо, още не се е наканил. А те заслужават това, както, вярвам, сами ще се убедите от няколкото превода, поместени по-долу. Това са пъстри, живи, дребни синигерчета, които не само че не чуруликат безсмислено, а би засрамили не едно канарче и безпретенциозната им наивност допира до художествена изисканост. Гробищата в двора на Св. Тарапонтий са засега книгата, дето се съхраняват творенията на този оригинален поет и всяка една надгробна плоча — а те са 5–600, — е лист от тая книга с по една епитафия. А на портите на тия гробища — като че мото на книгата — е написана, с големи бели букви на черно поле, първата епитафия. Означените с * епитафии е съмнително дали са от Габър, но те ми са доставени в препис, като негови. Пишат ми, че още приживе той си е съставил сам своя епитафия, с която е украсена сега надгробната му чер мрямор плоча:

Мини и облажи лежащий в гроба тоя:

живя за чужда полза той, умре — за своя.

Бележки

[0] Славейков е искал да създаде образ, който да обединява една страна на творчеството му — писането на къси иронично-сатирични стихотворни жанрове. В своите „Бегли спомени“ М. Белчева пише: „За Китан*(проверено и на хартията, К вместо В. Бел.кор.ел.изд.) Габър като че ли е взел образът на онзи гробар при неаполитанските гробища, който някога на чуден италиански език ни разправяше за гробовете на разни фабриканти, винари, видни държавни мъже, адвокати.“ Когато Славейков го попитал: „А къде са заровени вашите поети?“ — гробарят отговорил: „Там-хи, при бедните са те.“ — Такъв разговор сигурно е станал, но не е основа на образа на Витан Габър, тъй като Славейков отива в Италия след излизането на антологията; навярно за тоя образ е имал пред вид нашенски гробари и клисари. — Витан — от имената у Братя Миладинови; за презиме е взето име на горско дърво, за да се наблегне на връзката на Габър с природата, с примитивното; Габър се нарича и селото, посочено като родно място на Тихо Чубра.

Край