Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Спри. Поклони се пред тихия гроб на певеца,

и почети паметта му с молитва: „Твореца

мир на душа да даде на тогова, за слава

ваша и негова, който приживе възпява

мъжката храброст — но храброст на живото слово,

не на юмрука — учител на истина нова:

храбър е, който преди да се с другите бие,

с мечът на своята воля сам себе надвие.“

Бележки

[0] Епитафия — кратък стихотворен жанр, често с иронична мисъл, написан под формата на надгробен надпис — като обаче обикновено се имат пред вид живи хора (Смирненски си служи с тоя жанр, за да изобличава реакционни политически дейци). С такъв мотив (за ролята на поета), с използуване на подобен стих, близък до древногръцки образци, е и Славейковата „Автобиография“ в „Епически песни“, книга първа (1896 г.) — като там за поета е казано, че върви „по световния път“ „не с лира в ръка, а с тояга“; в „Епитафия“ обществената тенденция е заменена с нравствена в духа на индивидуализма.

Край