Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Раб Яковов, след него аз едвам

по мрачини в пустинята вървях.

„Спри — той ми каза — и докле те сам

подиря, тука стой.“ И ази спрях.

 

И цяла нощ не мигнах. Тъмен дух

като че ли притисна мойта гръд,

и онемя език, око и слух.

В мрак и земята и небесна твърд.

 

И ням, и сляп, и глух бях до зори —

небесна твърд когато прогърмя

и надве се, просечена, разкри

от божий меч. И тъмната земя

 

се превъртя. И превъртя се пак.

И нищо аз не видех след това

в ужасната светкавица и мрак.

Извиках. Никой се не отзова.

 

Но сянка се преметна покрай мен,

и поглед ази в нея приковах —

то беше Яков, горд и разярен, —

и Ехова в ръцете му познах.

 

И чух: „Спри. Доста. Ей зора зори.

И ти не тряба моето лице

да виждаш. Пред Невидимий смири

ти яростта си.“ Сграбчил во ръце

 

на Ехова ръцете, той ги сви

и крепко ги притисна о гърди…

„Смири се! И ще те благослови

тоз, що те вожд в живота отреди.

 

Пусни ме! Вече и зора зори.“

Но горда сила во душа си сбра

и викна Яков: — Не да ме смири,

в живота вожд ме Ехова избра!

 

Духът ми ти со крепост сподоби

да властвувам над чуждата съдба:

смирението ще я отслаби —

благослови ме ти, но на борба! —

 

И чух тогаз: „Благословен бъди!“

И той целуна с огнени уста,

когото не свладя да победи, —

и се изгуби в мрака на нощта.

Бележки

[0] Ехова — староеврейско название на бога; Яков — според Библията един от староеврейските патриарси, сина на Исак и Ребека.

Стихотворението е включено в „Преди мълчанието“ и е датирано — 7 май 1909 г. Посочено е и мястото на написването му — Москва. По това време Славейков е в Москва, като български пратеник на тържествата по случай откриването на паметник на Гогол. В писмата си до Мара Белчева той говори за посещенията на черкви, по-специално на черквата „Василий Блажени“. Навярно някой от образите по стените и иконите в тия черкви са били свързани с библейската легенда за явяването на Яков пред бога („Ехова“). В писмото си от 12 май 1909 г. („Писма от Пенча Славейков до Мара Белчева“, стр. 86) той съобщава, че стихотворението „Богоборец“ е написал „в Москва, пред паметника на Гоголя“. Преди това е бил във Варшава — и не е останал доволен от паметника на Мицкевич, направен — според писмото — в надут стил; по тоя повод написал една ода (на Мицкевича), непубликувана и ненамерена в ръкописите му — а след това пред паметника на Гогол — второто си стихотворение, „Богоборец“. — „В едното викам — продължава Славейков в писмото си — «смири се!», в другото «бори се!» Впечатленията на мястото ми са такива и малко ме е еня, че те си (или аз си) противоречат“. — Възгласите за смирение и борба тогава са популярни сред руската писателска интелигенция, с която в Москва дружи Славейков.

В „Преди мълчанието“ вместо „Ехова“ навсякъде в „Богоборец“ е „господ“. От началото на четвъртия куплет (започващ с думите „се превъртя“) — в „Преди мълчанието“:

се превъртя. Тогава недалеч

аз Якова видях таме прострян

и надве счупен неговият меч

и господа над него видях спрян.

Но твърд небесна се разтвори пак

и нищо аз не видях след това…

(Следващият текст е като в „На Острова на Блажените“; цитираните различаващи се стихове в „Преди мълчанието“ са задраскани.)

Край