Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Чевдар Подрумче, рис. Никола Петров Покрай творенията на Марка Доре, най-видния прозаик на Острова в наше време, литературните историци изтъкват и тия на Подрумче като творения, написани в такава художествена форма, каквато не е знаена преди тях. Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония образи, които са увличали художника и мамили фантазията му към творчество. Неговите погледи се взират с най-голямо любопитство в пъстрия — външно и вътрешно — живот на епохата на Възраждането. От тая страна прозаическите съчинения на Подрумче се приближават към творенията на ония модерни европейски писатели, чиято аристократична фантазия борави изключително с мощни духом хора и силни страсти. Но колкото близо да стои, от тая страна до модерните — цяла бездна зей между им като художници: у него няма ни следа от преднамерено фанфаронство, ни нехайство към външната форма, а вътрешно му е чужда онази изкълченост в психологията на лицата и мотивировката при развитие на действието, което е мода у модерните писатели. Тия писателски качества придават трайна цена на творенията на Подрумче, макар че тези именно преимущества твърде много пречат за тяхната популярност. Но за да бъде популярен, това и сам автора на Върху труповете на другите и На висини не се е ни домогвал: за художеството той има изключително аристократически възгледи — преко противоположни на възгледите на негова велик съотечественик, демократ в живота и художеството. На свое време — Подрумче е роден в 1860 и умрял миналото лято — той е имал не малко неприятности от критиката, която все с това му е бола очите, че живее в демократическа страна, дето такива неща, каквито той бленува, съвсем не им е място. Гордостта на художника, който е „сам свой висши съдия“, не му е позволила да отговаря на критици и да влиза в разправии, в „джавкания“, както се изразява той, с хора, на които занаята е да джавкат. И само един път не преко, а през устата на един от хероите в романа Покрай реката, той се е отпуснал да каже, че „който лети над стрехите на хорските къщя, има своето място над местата на другите. Сокола няма работа с врабци и вестникарските инсекти не са негова храна“. Особеностите на прозата на Подрумче са присъщи и на поезията му — една книга Песни и Балади[1], в която всеки образ е изрязан с длето, всяка дума претеглена на везните на художествения такт. Грижливостта на художника към своите рожби, към външната им сизелировка и вътрешен строй, напомня грижливостта на най-добрите майстори-гравьори. Историята на поезията знае малцина художници на словото тъй да са се грижили за обработката на своите творения и на които работата да е тъй достойна за поетическият им гений, както Подрумче. Без да изгуби простота, негова стих е извънредно сбит, лишен от баласт на думи, поради което поета често наричат Тацит[2] на стихът. — Чевдар Подрумче е първия наставник на най-новите поети на Острова. От него те са учили да не замотават мислите си в многословие и не замъгляват чувствата си с кисела или сладка сантименталност. От тая наука обаче малцина се ползуват сега: тя е наука за утре и вдругиден и не за ученици с опасена от гъсеници фантазия. Неговите балади са едни от най-хубавите, не само на Острова, и с тях той е насочил път за по-нататъшните — че баладата не е поетическа форма на възсъздаване само картини на настроение, а и сериозна мисъл.

Подрумче е основател на известното на Острова дружество против вестниците — чума на съвестта, — в чийто устав се казва: §7. Забранява се на членовете на дружеството да допускат вестникари в къщата си; а в §9. Членовете на дружеството се задължават да носят яки бастуни и при пръв повод да счупят главата на всяко вестникарско псе, а когато няма повод: при всеки удобен случай!

Бележки

[0] С тоя образ Пенчо Славейков подчертава това, че — наред с поезията си — е работил много и в областта на прозата. Заглавията, които дава на книги в проза са измислени. — Чевдар е диалектна форма на известното по-старо българско име Чавдар, особено свързано с хайдутството и затова срещано в народните песни (и в „Хайдути“ от Ботев) — с преминаването на „а“ в „е“ след ж, ч, ш (срв. чеша — вм. чаша, жеби, овчери, шепки и др. в някои говори). Подрумче — име на цвете от рода на лайкучките.

[1] Със заглавието „Песни и Балади“ Славейков прави намек за книгата си „Епически песни“, която в негов ръкописен план (вж. моя предговор към първия том на това издание на съчиненията му) е наречена „Балади и поеми“.

[2] Тацит (55–120 г.) — бележит римски историк.

Край