Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

От своя горд полет в небото устремени,

на отдих кацат там на върха извисени

орлите — дето за пронизния им взор

преграда няма пак в безкрайния простор,

и нищо царственний покой им не смущава.

И рядко някой друг отбива се тъдява,

поне да навести свещений тоя кът,

където легнаха хероите да спят

сън вечен — за живот на свойта земя родна

принесли жъртвен дар кръвта си благородна.

 

На тоз гранитен върх съдбата отреди

мегдан те да делят с врагът, гърди с гърди:

тук редом с юноша и старец белобради

намери своя гроб: въздъх последен даде,

смъртта очите му преди да засени,

и с него поздрави свободни бъдни дни.

Те спят в прегръдките на свойта земя мила,

заради подвизи която бе вскърмила

великият им дух со своите беди,

и бог за жъртва ги изкупна отреди.

 

Минава ден по ден, година по година —

хероя някога за други що загина,

за него споменът заглъхна в дивий рев

на новите борби, що алчния си зев

с настъпилите дни живота нов разтвори.

Едвам сегиз-тогиз, в тържествени говори,

на дребни времена дребнавия херой

случайна думица ще вмести в тоста свой

и, во съзнание на дълг изпълнен, чаша

ще дигне заради „минала“ слава наша.

 

Далеч от тоя шум креслив и суета,

в сърцата майчини, еднички на света

на обич храм, до век ще бъдат съхранени

светите спомени — и в миналото взрени

все ще ги дирят те со поглед просълзен,

тез свидните лица, чак до последний ден,

додето и сами те легнат во земята, —

и неизплакани сълзи те в небесата,

сълзите майчини за скръбна чест в светът,

застъпници ще ги пред бога отнесът.

 

Далеч от тоя шум безсмислен, и жената

сама безпомощно сираче на съдбата,

сирак прегърнала на чер вдовишки скут,

ще чезне и живей в плач никому не чут.

В скръбта на земен дял привела чело бледо

ще да му шъпне тя, на свидното си чедо,

за онзи, който е живот на него дал:

защо и как е той за другите умрял —

с смъртта си пътя на живота да проправи —

за да го отрече живота и забрави.

Бележки

[0] „На Шипка“ е озаглавена и последната (девета) песен на „Кървава песен“, но както там, така и в другата й вариация (при първоначалното печатане на тая песен, е обозначението й като осма, в сп. „Мисъл“, стр. 12, 1906 г.), и текстът, и тенденцията е друга: в „Кървава песен“ се рисува Шипка от времето на Руско-турската война, а в „На Острова на блажените“ — от времето на подготвянето и излизането на антологията (1910 г.); и тук, като в „Миналите“, се противопоставят опошляването на буржоазната действителност и някогашните борби за свобода с укор към съвременността. В образа на майката, която — при общата забрава — жали за загиналите, се чувства реминисценция от известното Некрасово стихотворение „Като гледам ужасите на войната“ с популярния тогава превод от Вазов, озаглавен „Кат гледам страхотийте на войната“.

Край