Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki (2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- — Добавяне
От своя горд полет в небото устремени,
на отдих кацат там на върха извисени
орлите — дето за пронизния им взор
преграда няма пак в безкрайния простор,
и нищо царственний покой им не смущава.
И рядко някой друг отбива се тъдява,
поне да навести свещений тоя кът,
където легнаха хероите да спят
сън вечен — за живот на свойта земя родна
принесли жъртвен дар кръвта си благородна.
На тоз гранитен върх съдбата отреди
мегдан те да делят с врагът, гърди с гърди:
тук редом с юноша и старец белобради
намери своя гроб: въздъх последен даде,
смъртта очите му преди да засени,
и с него поздрави свободни бъдни дни.
Те спят в прегръдките на свойта земя мила,
заради подвизи която бе вскърмила
великият им дух со своите беди,
и бог за жъртва ги изкупна отреди.
Минава ден по ден, година по година —
хероя някога за други що загина,
за него споменът заглъхна в дивий рев
на новите борби, що алчния си зев
с настъпилите дни живота нов разтвори.
Едвам сегиз-тогиз, в тържествени говори,
на дребни времена дребнавия херой
случайна думица ще вмести в тоста свой
и, во съзнание на дълг изпълнен, чаша
ще дигне заради „минала“ слава наша.
Далеч от тоя шум креслив и суета,
в сърцата майчини, еднички на света
на обич храм, до век ще бъдат съхранени
светите спомени — и в миналото взрени
все ще ги дирят те со поглед просълзен,
тез свидните лица, чак до последний ден,
додето и сами те легнат во земята, —
и неизплакани сълзи те в небесата,
сълзите майчини за скръбна чест в светът,
застъпници ще ги пред бога отнесът.
Далеч от тоя шум безсмислен, и жената
сама безпомощно сираче на съдбата,
сирак прегърнала на чер вдовишки скут,
ще чезне и живей в плач никому не чут.
В скръбта на земен дял привела чело бледо
ще да му шъпне тя, на свидното си чедо,
за онзи, който е живот на него дал:
защо и как е той за другите умрял —
с смъртта си пътя на живота да проправи —
за да го отрече живота и забрави.