Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

С години той на дървеният одър

лежеше. Но в плътта му помъртвяла

духът бе жив, и погледа му бодър

неземна тиха светлина огряла.

 

В килията да го споходят сума

дохождаха; и вижда той как спира

на устните им недомълвна дума:

„Нещастника, той още не умира!“

 

По себе си живота те цениха,

отсъждайки за себе си отсъда…

И гледаше ги той с усмивка тиха,

прозрял в душа им тъмна и оскъда.

 

И мислено десница той издига,

благоговейно чело да прекръсти —

че, схванати като че ли с верига,

недвижни бяха неговите пръсти.

 

И нямо устни шепнеха молитва:

„О, дай ми, боже, в мъка да живея:

с неволята веднаж започнал битва

да продължа — и не да надделея…

 

Ти повели и аз при теб ще дойда.

Но подари ми дни и още мъка

да славя теб в световната несгода,

безног, недвижен, в немощ и несръка.

 

От мен да чуят твоята възслава,

тез, дето им е своя мисъл чужда —

над скръб и мъка как се възвисява,

комуто е живота висша нужда.

 

Те нека бъдат здрави… Во неволя

за мен си ти отсъдил да живея…

Те слаби са в мощта на твойта воля —

аз в немощта си, боже, силен с нея.“

Край