Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

„Що е туй? Убийство пак?“

Слисана стои тълпата —

непознат левент юнак

повален е на земята.

 

В смъртни мъки се гърчей

и превива мъжко тело,

и широка рана зей

насред кървавото чело.

 

Чували го бяха те,

но не знаеха юнака…

Мигом вест се разлете,

дето никой я не чака.

 

И не някой враг, а брат

брата на врага предаде.

Но се младий горд юнак

жив в ръцете им не даде.

 

И когато обграден

се видя от сган войскари,

дигна той ръка: „Не мен,

само моя труп!“ И свари

 

револвера в пазва скрит,

грабнал, да насочи в чело —

трясна гръм — и с лоб пробит

възнак грохна мъртво тело.

 

Чуй! Со шепот едва чут

слисана тълпата спори…

Някой казва: „Той е луд!“

„Свят е!“ — други отговори.

Бележки

[0] Самоубиецът е Ангел Кънчев, който по начина, описан в стихотворението — през март 1872 г., когато се опитва да се качи на параход на пристанището в Русе, за да се прехвърли при емигрантите в Румъния, — е обграден от турската полиция и се самоубива. — В запазена черновка стихотворението е датирано: „1889 (?)“.

Край