Пенчо Славейков
Псалом на поета ^[0]

[0] „Мисъл“, кн. 1, 1904 г. — Написано като писмо до М. Белчева, датирано „Нова година, 1904 г.“ (в „Писма от Пенча Славейков до М. Белчева“, стр. 16). — Идеята за гроб с прозорци, така че и след смъртта да виждаш живота, Славейков е взел от народните ни песни (песни за болна мома, малко живяла, която в последните си мигове говори на майка си да й направят такъв гроб). Тая идея е разработена и в разказа на Петко Тодоров „Молба“ с пряк преразказ на народния мотив. Прави впечатление обръщението „другарко“, необичайно в онова време, освен в средата на социалистите — макар че Славейков го взема в общонародния смисъл на дружба, приятелство. У него думите „другар“, „другарка“ са чести: в „Нощем“ (в цикъла на Ралин Стубел) — „другар до другар“; в „Поздрав“ („Мисъл“, кн. 7, 1897 г.) — „другарката на мой другар в писмата — от нея ми изпраща поздрав мил“; използувана е от него и простонародната форма на тая дума — „другарин“ — в пролога на „Кървава песен“, в „Коледари“ („ти, млад другарин“) и др. — Гърлица — ургулица, гугутка (на руски — горлица) — дума, обикната от Славейков, използувана от него и другаде (в „Гурбетчия“: „Гърлицата не шега ли с мен се бие?“).

В писмото до М. Белчева — 1 и 2 стих на първия куплет:

Другарко!

        Сещам, че желаний час настава

от теб и от света аз сбогом да си взема.

Двата последни куплета:

И може би тогаз слухът ми ще опази,

на битието във хармонията тиха,

и онзи свиден звук, за който чезнех ази

в живота, отчужден от врявата му лиха.

 

Ще чуя що ми живей сега в душата

като вълшебен блян: — от радост озарена,

земята своя химн как слива в небесата

с тържествений псалом на цялата вселена.

„Високият хълм“, за който се говори в стихотворението, е собственото място на Славейковото семейство (купено от Петко Славейков при идването му в София) — на края на софийския квартал Горни Лозенец, тогава незаселен, срещу бившия френски колеж (сега — Висшата партийна школа, близо до Двореца на пионерите). Там често привечер Славейков е отивал с М. Белчева и приятели, сядали са под дъба, и досега запазен, и са разговаряли, като са гледали разстилащата се пред тях София. След смъртта на Славейков намерението на неговите близки е било там да му се направи гробница, за която художникът Харалампи Тачев е направил скица. На същото място, докато са били живи Кръстев и Б. Пенев, всяка година в деня на смъртта на Славейков се е уреждало поклонение с участието главно на студенти. ↑