Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София


 

Слава, во пътя на славата който

води со свойта съдба и съдбите

на милиони; който е гордост

на тез, що след него вървят.

 

Слава, когото не думите славят —

слави го видимо дело и сила,

слави го подвиг, който чело му

венчае с лавров венец.

 

Слава, на който е себе обикнал —

чрез обичта на ония в живота,

дето не ги е сам той унизил,

че той да се пръв възвиси!

 

Той ще да мине от днеска во утре.

Трона му времето няма да гътне,

тронът на почва твърда поставен,

с достоинство царско държан!

Бележки

[0] Необичайно в тогавашната българска поезия е, че в това стихотворение в трисричната стъпка са изпуснати — по определена система — отделни срички по подражание на ритъма на древногръцката поезия, в чийто стих се съчетават различни стъпки; пак по древногръцкия пример стиховете са групирани в строфи, без да са римувани. И тук, както в следните две стихотворения, „Воля за живот“ и „Истина“, последният стих на всяка строфа е с друг ритъм и е по-кратък от другите стихове; такъв стих, наречен Адониев, съставен най-често от дактил и хорей, се среща първо у Сафо и други древногръцки поети; от римските поети често си служи с него Хораций.

Край