Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Напред! И все напред! Към подвизи и слава!

На робство и на гнет последний ден настава!

И слънцето изгре — свободни да ни грей!

Той, който в бой умре, в смъртта ще оживей!

 

Напред! И все напред! Да няма пръв и сетен!

Сплотени в строен ред към идеал заветен,

към който е лице обърнал цял народ —

и всякое сърце жаднеящо живот!

 

Напред! И все напред! Реки от кръв пред нази

и трупове без чет, — ний тях щем ги прегази!

И на желаний бряг ще минеме отвъд —

над петвековний враг ний носим божий съд!

 

Напред! И все напред! Десница да не слабне!

Юнашки е завет — победата ще грабне,

когото обичта на подвиг вдъхнови

со мечът на смъртта живот да обнови!

 

Напред! И все напред! Към подвизи и слава!

В сърцата най-напред свободата изгрява!

В сърцата тя изгре — делата да огрей!

Тоз, който в бой умре, той вечно ще живей!

Бележки

[0] Изцяло включено в „Кървава песен“ (песен четвърта) — пред събраните въстаници, начело с яхналия „зеленият си ат арабски“ Войвода, „ей млад певец издигна си гласа — подзе дружината — и гръмна в небеса“, със същия текст. Повикът „Напред и все напред“ е подеман многократно в „Кървава песен“ — на стр. 196, 218, 233, 247, 253, 292, 306… (изданието от 1943–44 г.). „Реки от кръв“ отговаря на „реки от кърви“ в „Кървава песен“ (стр. 292). С израза „петвековний враг“ ясно се посочва, че става дума за борбата против турското робство.

В това стихотворение Славейков — в желанието си да покаже подемането на Ботевите мотиви като страна на своето творчество (мотиви, каквито у него търси д-р Кръстев със специална статия), съзнателно използва образи от Ботевата поезия — със съвсем близки до Ботевите свои стихове: „Тоз, който в бой умре, той вечно ще живей!“ Ботевия стих „Тоз, който падне в бой за свобода — той не умира“ Пенчо Славейков използва и като мото на стихотворението си „Ранен юнак. Вариант“ (сп. „Мисъл“, кн. 8–9, 1899 г., с подпис Сл. П. Петков, вариация на истинското му цяло име — Пенчо Петков Славейков). В това стихотворение, като в Ботевата балада „Хаджи Димитър“, юнакът лежи смъртно ранен в Балкана, над него се е свела самовила — с явно повлияни от Ботев стихове: „Щом месецът изгрей на модрий свод небесен — Балканът щом запей хайдушката си песен…“ И тук — като в „Марш“ — идеята за безсмъртието на бореца за народна свобода:

Не всяка рожба е за тая чест избрана —

подир световна смърт в света да оживей

във гордите сърца на свойте живи братя

и да ги вдъхнови за подвизи в борбата!

Тоя мотив — за юнака, който лежи ранен в Балкана, и за безсмъртието му — е разработен и в „Пролога“ на „Кървава песен“.

Край