Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki (2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- — Добавяне
1.
Смъртния в смъртта отива, в отредений ден да може
да възкръсне жива душа по всеволята ти, боже.
2.
На онзи свят прибра се вече ти,
невъзмутимий в земната тревога:
дано, кога се срещнеш тамо с бога,
сам бог не се от тебе възмути.
3.
Безимен гроб. Безимен е мъртвеца —
на наший бряг изхвърли го морето.
Моли за нас. Най-чути са в небето
молитвите свети на чужденеца.
4.
На Хаджи Тоша бе съпруга, Стамка.
На млада връст и слаба като сламка,
смъртта я духна и дотук отвея.
Спри, помоли се, пътниче, за нея.
5.
Той своя господ изневери —
дано го нашия прости,
и в рая място му отмери
между блажени и свети,
които се чрез грях спасиха —
че себе си изневериха.
6.
Кърпач, смукач без род,
на име Стайо Търпи, —
раздраний му живот
смъртта закърпи.
7.
Секула Тръпче, майстор вещ.
Честит живя, честит умре —
и той угасна като свещ,
че му фитила догоре.
Но паметта му слава
най-хубава венчава —
пет щерки, седем сина
и внуци вече двайсета дузина.
8.
Петдесет годин наред
той живота все възпява,
а в живота се прозява —
като истински поет
и книжовник многотомен.
Тежък човек. Лек му спомен!
9.
Поп Доротей при раждане го кръсти.
Той тридесет и пет годин навръсти,
но в празната на битието книга,
си името под нищо не подписа:
там, дето други гледаха — той мига,
спа, яде, пи и мръзна и поти се —
защо? За вази и за мен е тайна…
Поп Пантилей погреба Дончов Брайна.
10.
Три години той нарез
беше в столицата кмет,
и да тури всичко в ред
и навреме да сколаса,
претършува най-напред
столичната пълна каса:
и прибра я в своя джоб —
както него тоя гроб.
11.
Носач бе той и цял ден на пазаря
се блъска все, товари, разтоваря,
и чуждо все — докле най-после свари
товара свой во гроба да стовари.
12.
Народен благодетел,
за светлина радетел,
живя и нищо не направи;
но подир смърт остави,
след дълго кат разсъжда,
полвин мильон левчета:
Народната просвета —
говеда да развъжда.
13.
Беше на живот съдия,
на съдиите корона,
над витиите вития.
В границите на закона
прави, струва, пали, смъди,
де-да-е-си свят осъди —
и все, всичко, под заслона
на еди-кой член в закона.
Той бе образцов съдия.
Бог да го прости, горкия!
14.
Роди се и умре. Преди да тръгне, спре.
Преди на тоя свят — на адовете ад —
живота да узнай, отиде право в рай.
15.
Нецъфнала роза оттук ме откъсна смъртта —
пренесе ме в рая и там пресади да цъфтя.
16.
На път за вечността се тук отбих,
и проживях живот честит и тих —
и тръгвам през вратата на смъртта
отново пак на път за вечността.
17.
Живота му чепат бе като глог:
сиромашта така го изчепати —
за сиромаха се погрижи бог,
от долний свят на горния го прати:
да си почине тамо на рахат —
и не чепати вече тоя свят…
18.
Со злините на земята той се бори,
не едно добро в живота Ставри стори —
и живота пред смъртта му проговори:
„На мнозина ти очите за грехът отвори!
Добрини на всякого в живота прави,
а не смята — може би че и забрави —
на мъдреца и пророка думите върховно прави:
че с добро добрий на злото зло прибави.“