Пенчо Славейков
Епитафии

1.

Смъртния в смъртта отива, в отредений ден да може

да възкръсне жива душа по всеволята ти, боже.

2.

На онзи свят прибра се вече ти,

невъзмутимий в земната тревога:

дано, кога се срещнеш тамо с бога,

сам бог не се от тебе възмути.

3.

Безимен гроб. Безимен е мъртвеца —

на наший бряг изхвърли го морето.

Моли за нас. Най-чути са в небето

молитвите свети на чужденеца.

4.

На Хаджи Тоша бе съпруга, Стамка.

На млада връст и слаба като сламка,

смъртта я духна и дотук отвея.

Спри, помоли се, пътниче, за нея.

5.

Той своя господ изневери —

дано го нашия прости,

и в рая място му отмери

между блажени и свети,

които се чрез грях спасиха —

че себе си изневериха.

6.

Кърпач, смукач без род,

на име Стайо Търпи, —

раздраний му живот

смъртта закърпи.

7.

Секула Тръпче, майстор вещ.

Честит живя, честит умре —

и той угасна като свещ,

че му фитила догоре.

Но паметта му слава

най-хубава венчава —

пет щерки, седем сина

и внуци вече двайсета дузина.

8.

Петдесет годин наред

той живота все възпява,

а в живота се прозява —

като истински поет

и книжовник многотомен.

Тежък човек. Лек му спомен!

9.

Поп Доротей при раждане го кръсти.

Той тридесет и пет годин навръсти,

но в празната на битието книга,

си името под нищо не подписа:

там, дето други гледаха — той мига,

спа, яде, пи и мръзна и поти се —

защо? За вази и за мен е тайна…

Поп Пантилей погреба Дончов Брайна.

10.

Три години той нарез

беше в столицата кмет,

и да тури всичко в ред

и навреме да сколаса,

претършува най-напред

столичната пълна каса:

и прибра я в своя джоб —

както него тоя гроб.

11.

Носач бе той и цял ден на пазаря

се блъска все, товари, разтоваря,

и чуждо все — докле най-после свари

товара свой во гроба да стовари.

12.

Народен благодетел,

за светлина радетел,

живя и нищо не направи;

но подир смърт остави,

след дълго кат разсъжда,

полвин мильон левчета:

Народната просвета —

говеда да развъжда.

13.

Беше на живот съдия,

на съдиите корона,

над витиите вития.

В границите на закона

прави, струва, пали, смъди,

де-да-е-си свят осъди —

и все, всичко, под заслона

на еди-кой член в закона.

Той бе образцов съдия.

Бог да го прости, горкия!

14.

Роди се и умре. Преди да тръгне, спре.

Преди на тоя свят — на адовете ад —

живота да узнай, отиде право в рай.

15.

Нецъфнала роза оттук ме откъсна смъртта —

пренесе ме в рая и там пресади да цъфтя.

16.

На път за вечността се тук отбих,

и проживях живот честит и тих —

и тръгвам през вратата на смъртта

отново пак на път за вечността.

17.

Живота му чепат бе като глог:

сиромашта така го изчепати —

за сиромаха се погрижи бог,

от долний свят на горния го прати:

да си почине тамо на рахат —

и не чепати вече тоя свят…

18.

Со злините на земята той се бори,

не едно добро в живота Ставри стори —

и живота пред смъртта му проговори:

„На мнозина ти очите за грехът отвори!

Добрини на всякого в живота прави,

а не смята — може би че и забрави —

на мъдреца и пророка думите върховно прави:

че с добро добрий на злото зло прибави.“