Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Недан Ветко — рис. Никола Петров Ветко е публицист, когото публицистиката изяде. Тая ламя, която яде и ще изяда всеки юнак, който няма силата на Персея[1] и свети Георгя да отсече главата й навреме! Той и сега пише стихове, но в тях музата отдавна му е изневерила — тя, която сега се премигва вече с тогоз и оногоз от противниците му. А на младини, на връст на която и аз и всякой прави глупости, и е задължен да ги прави, в стиховете му имаше усмивката и на оная палава девойка, която на Острова на Блажените наричат Сериозността на Шегата. Сега има само Шега со Сериозността — една стара мома, която само се секне и се хвали с целомъдрието си. Хумор няма вече, а една брадавична добродетел, която се сърди и джавка като моята покойна свекърва. Защото е крив на себе си, окривява другите! А само да окривяваш другите у един сатирик и публицист показва лоши инстинкти и нечист въздух в стаята, дето плъзнеш. Най-хубавото нещо, което Ветко е писал в последне време, е една малка книжка сатири, в които се осмиват идеалите на разни писари, даскали — и бившите и настоящи церибашии в политиката, чийто живот автора знае превъзходно, понеже е бил дълги години протогер[2] в разни техни сдружения. Най-добрата пиеска в тая му книжка е В механата, която е, види се, някогашно лично преживяване. От първия период на поетствуването на Ветка са другите преведени пиеси[3] и в Неделя по обяд читателя може да види силата на жилото, а най-вече сръчността на живописната четка у някогашния поет. В тая малка поема на Ветка се е удало да нарисува столичната тълпа и да даде една от най-интересните картини от уличния пъстър живот в най-големия град на Острова, в който град няма друг освен уличен живот. На старини — поета е роден невям през 1851 — него назначиха секретар на централната метеорологическа станция в Артаня, колкото да има от що да се препитава и която длъжност той върши съвестно и до днес, като будно бди отде вей вятъра и пише възпоминания за онова, което трябало да бъде, а не било[4]. Защо не е било — това не е узнал и досега онзи, който следи своите фантазии. В последне време поета постоянно боледува и казват, че правителството отсега е разпоредило, в случай че умре, да го погребат на държавни разноски. Това е една извънредно хуманна разпоредба и предсмъртна грижа за един отдавна вече мъртъв, който все крещи, че още е жив.

Бележки

[0] Израз на сатиричната страна на творчеството на Славейков; във връзка с това той преплита в очерка черти, характерни за Стоян Михайловски. Макар че Михайловски (роден в 1856 г.) е значително по-стар от Славейков, той е много близък с него в продължение на години, изтъква го и в свои печатни изказвания; след своя регресивен прелом от 1905 г., когато религиозните тенденции у Михайловски се засилват и той отива до мистика и сляпа привързаност към всичко черковно, влиза в конфликт със Славейков заради неговото „свободомислие“. Затова Славейков, под предлог, че пише за измислен поет, в много прозирна форма насочва очерка си за Недан Ветко против стария сатирик. Във връзка с това са думите му, че музата на Ветко (Михайловски) „отдавна му е изневерила“, както и твърдението, че е „вече мъртъв“. — Недан — от имената у Братя Миладинови; Ветко — с оглед на общата тенденция, че тоя поет е вече „овехтял“. Името Ветко се среща и в „Кървава песен“ (стр. 233, изд. 1943–44 г.) — на една страница с други имена, подобни на тия в антологията: Стамен Лола, Витан Доганя, Китан от Бъта, Чубрата и Димо Груда.

[1] Персей — в древногръцката митология — герой, син на Зевс; той отсича главата на Медуза, която — поради завистта към нея зарад красотата й от страна на Атина-Палада — била превърната в страшилище с коси-змии и с поглед, който вкаменявал хората.

[2] Протогер — селски глашатай, общински известител.

[3] Пиеси — в смисъл на стихотворения, кратки лирични творби.

[4] Намек за политическата нестабилност на Михайловски, обвиняван особено много за това, че е поискал и получил пенсия от своя стар политически противник Димитър Петков. Във връзка с тая пенсия, представляваща обществен скандал на времето, са и думите за бъдещето погребване на сатирика „на държавни разноски“.

Край