Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki (2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- — Добавяне
Аз имам внуче, дивно мило дете,
и то веднаж, преметнало ръцете
около мойта шия, ме запита:
„Да беше жив Христос и като скита
тук на земята, вуйко, ако мине
по нашенско, — къде ще се отбие
да си почине?“
Мое свидно дете,
Христос е жив. И често него лете
са виждали по нашенско да ходи,
когато зреят ниви хлебородни
и с тиха ги усмивка благославя.
Но той не се отбива, не остава
тук никъде, ни в град, нито на село.
Той отминава, свел скърбящо чело
в мълчание. Навред е тук студено
и неприветно. Няма уморено
сърце подслона во сърца корави.
Какво Христос по нашенско ще прави —
отдето са на земната тревога
безумствата пропъдили и бога!
По нашенско са небесата низки;
и наште чувства само са огризки
от хляб, замесен с квасът на отрова…
Христос минава таз земя сурова, —
за другаде отива той с усмивка,
без да завърне тука на почивка.
Дечица само, дето поминува,
ако съзре, той тихо ги целува —
тях, праведните в тая земя грешна…
— Той досега не те ли нейде срещна?