Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София


Аз имам внуче, дивно мило дете,

и то веднаж, преметнало ръцете

около мойта шия, ме запита:

„Да беше жив Христос и като скита

тук на земята, вуйко, ако мине

по нашенско, — къде ще се отбие

да си почине?“

                Мое свидно дете,

Христос е жив. И често него лете

са виждали по нашенско да ходи,

когато зреят ниви хлебородни

и с тиха ги усмивка благославя.

Но той не се отбива, не остава

тук никъде, ни в град, нито на село.

Той отминава, свел скърбящо чело

в мълчание. Навред е тук студено

и неприветно. Няма уморено

сърце подслона во сърца корави.

Какво Христос по нашенско ще прави —

отдето са на земната тревога

безумствата пропъдили и бога!

По нашенско са небесата низки;

и наште чувства само са огризки

от хляб, замесен с квасът на отрова…

Христос минава таз земя сурова, —

за другаде отива той с усмивка,

без да завърне тука на почивка.

Дечица само, дето поминува,

ако съзре, той тихо ги целува —

тях, праведните в тая земя грешна…

 

— Той досега не те ли нейде срещна?

Бележки

[0] Славейков нарича свое внуче дъщерята на сестра си Пенка, Светослава. Образът на митичната фигура на християнската религия Христос често е даван от художници и поети сред класилите жита, които благославя.

Включено в „Преди мълчанието“, с дата 7 април 1909 г.

Край