Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Те почиват в хладний гроб зарити.

О, те бяха от нас по-честити —

в дни на смърт еднички живи бяха,

        и държаха

факела пламтящи на свеста.

Техний спомен слави младежта.

 

Ще ли падне съща чест на нази?

Нашта памет ще ли се запази

в бъдащето?… Ние уж живеем —

        пием, пеем!

Мъртво сърце в живи гърди бий!

За какво ли сме в живота ний?

 

Ние носим в себе си мъртвило;

наший дух не факел е — кандило,

не пламти, а немощно мъждее,

        път ни грее —

през живота пътя на смъртта…

С нас за нас умре ще паметта!

Бележки

[0] „Юбилеен сборник по случай 50-годишнината на българската журналистика“, 1894 г. със заглавие „Те“ и с обозначение на местонаписването — Липиска. — Написано с оглед на съдържанието на сборника, посветен в значителна част на дейците, заслужили за просветата на българския народ — Кирил и Методий, Климент, борците за черковна свобода и пр. Широко разпространена е в онова време темата за противоположността на някогашните борби за просвета и свобода и настаналото „мъртвило“, като израз на недоволството на писателите от обуржоазяването на живота, стремежа да се притъпят идеалите.

В първоначалния текст — по-важна разлика: втора строфа, 5 и 6 стих —

Благи думи леем из уста

и душим гласът на съвестта.

Край