Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София


1

Не е безгрешен бог дори:

светът не той ли сътвори?

2

Шест деня сила божия сломиха —

а хиледите не я подновиха.

3

По пътя на сърцето през живота —

най-лесно се излязва на Голгота.

4

Кръста святост никому не дава —

мъченика кръста осветява.

5

Земята е била от памтивека

едничкият приятел на човека.

6

Света гора — все грешни чернокапи,

Света гора — където чер пот капи.

7

Не сиромах е който тъй изглежда,

а онзи, който живей без надежда.

8

Който има твърда воля, твърдо на нозе стои;

който е живота видял, от смъртта не се бои.

9

Памет силна — воля твърде слаба.

Много знае — малко както тряба!

10

Пречка е на себе си глупеца,

пречка е на другите мъдреца.

11

Мъдростта и глупостта —

два сиамски братя на света.

12

Намери щеш во всяко село

гроб Христов —

тамо дето е предела

между стар живот и нов.

13

Правдата баща е на порока,

а лъжата майка на пророка:

истини еднички проумени

от ония, що са в тях родени.

14

Мъдрий полека издиря

правият истински път:

бързо по него вървят

глупавите — отподиря!

15

Тоз, който се оплаква —

от други помощ той очаква:

за пропаст си подлага

тоз, който му помага.

16

За да изкажеш истина, не стига

да си разтвориш сал устата:

през тях тя няма да изскочи —

ако я нямаш во душата.

17

Тоз, който има нещо да говори,

той по-напред се учи да мълчи:

така в нощта и слънцето лучи

събира да изгрее на простори.

18

Дървото ветри не огъват,

само се то огъва —

на кръст човека не разпъват,

човек се сам разпъва.

19

Сълзите са най-скъп божествен дар;

сълза за себе кой не е пролял,

за другите не ще пролее, — той

на тоя свят е звяр роден.

20

Дето има двама —

опит не е нов —

има ще измама,

че има любов.

21

Таз съща буря дъбове вековни

що кърти и поваля в прах, —

по целини и угари световни

разсява семена плодовни:

но никой ги не вижда тях.

22

Смъртта руши, унищожава,

смъртта пред нищо се не спира,

че в нейна е ръка живота;

но на света най-дивно що е,

преди смъртта да го досегне —

унищожава го живота.

23

Тоз, който знае на света,

че има сал добро и зло —

и в тез къпони хубостта

окача на тегло:

со своя вкус и разум груби,

той само времето си губи!

24

Не малко нещо аз пролях.

Нима това ви се зловиди?

От пълна чаша аз пиях —

та мене ли ще се посвиди!

На тоя свят така то бива —

обилието се пролива.

25

Борец в тъмата зарад светлина,

— лучите нейни другите огряха!

 

Той своя подвиг не съзна,

— о, доста е, че други го съзнаха.

26

Тъй! С мен е мойта воля,

с теб твоята да бъде, —

и нека волята живот осъди!

И както е било отколя —

владетел или раб под бреме!

Но не владетел и раб в също време.

27

Бъди Мойсей — проклинай и люби!

За боен зов тръбата смел тръби,

и с тежката на волята секира

ти волите на другите строши!

Комуто бог душата възвиши,

не криволи, ни пътища избира:

път всякой е за него път желан,

че води все към Ханаан!

28

„Свещта гори, но не гори да пари —

гори да свети тя:

това е любовта!“

Тъй чух да казва чужденеца стари.

 

Да, верни са те, истините стари…

Но, казва разум нов:

тежко на таз любов,

която само свети, а не пари!

29

Носителя на своя правда носи

и правдата на другите в сърце;

не словото, а ясното лице

е отговор на тъмните въпроси;

 

понеже знай на себе си цената,

не се гневи и други не гневи;

на свойта воля най-напред надви,

и с туй надви на другите душата.

Край