Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Божествената служба спре. Застана

свещеник млад на светлият олтар

пред дверите и гръмка реч подхвана

с пророчески старозаветен жар:

 

„Грях на светът лежи от памтивека —

ний на грехът сме видимия плод!

И тоя грях е дълг на человека

да го изкупи с праведен живот.

 

Живот, но не за земните купнежи —

а в земното, което е отвъд…

Грехът ни тука погледа примрежи

и ний не видим правий божи път.

 

Къде вървим? Тоз, който се предава

на временното, губи вечността.

Покайте се! Че вече наближава

последний ден, когато над света

 

ще дигне меч на господа ръката,

ще дигне меч на правдата в гневът —

живелите во радост на земята

тогава с плач и стон ще въззовът.

 

Но бог от тях лице си ще отвърне,

глух за плача и вопления стон!

И книгата велика ще разгърне

на битието сам пред своя трон.

 

И ще чете и всякиму въздава.

И праведните своята мъзда

и скръбните получи щат тогава.

По делу всем бог правдою возда!

 

Едним сияне, другим мъка вечна —

во огнената паст на смрадний ад!“

Пред дверите олтарни велеречно

говореше богослужител млад.

 

Аз слушах този Еремия нови,

богослужител вдъхновен и строг —

и слушах го с тъга, как сквернослови

во простота свещена своя бог.

Край