Майкъл Корди
Милост за мъжете (50)

49.

В сравнение с просторната зала за военни съвещания на Пентагона Умната стая във „Вайро Вектър“ представляваше килерче. Цялото пространство беше заето от компютри, зад които мъже и жени седяха, за да обработват получаваната информация. Широката стена в края беше петнайсет метра висока и трийсет метра широка и беше разделена на екрани. Централният екран беше три метра на два и петдесет и в момента показваше картина на земното кълбо.

Другите, по-малки екрани имаха субтитри, на които се обозначаваше мястото, откъдето се предаваше картината. На много от мониторите се виждаха летища на американските военновъздушни сили както в страната, така и по света. В движение се изписваха съобщенията на информационните агенции, предавани от целия свят, а по останалите екрани се виждаха самолетите на други държави — Великобритания, Франция, Израел, дори Ирак, които в момента изпълняваха обща за целия свят мисия.

Откакто шест дни по-рано ваксината „Милост за мъжете“ беше изпратена до производствените центрове по света, всички тестове и пробни партиди се бяха оказали успешни. Под надзора на генерал-майор Том Алардайс се бяха произвели бойни глави с необходимите спецификации. След окончателното одобрение от центъра военновъздушните сили на целия свят се бяха заели с разпръсването на ваксината.

Три дни по-рано, на заседание на ООН в Ню Йорк, Памела Вайс открои пред всички световни лидери добрите и лошите страни на планираната ваксина. Беше съобщила последните цифри от смъртните случаи вследствие „Престъпност Нула“. В глобален мащаб това бяха вече няколко милиона души — цяло поколение младежи, които току-що бяха навлезли в пубертета. Нямаше страна, която да е избягнала удара.

Състоя се известен дебат върху дългосрочните последици от страничните ефекти, но всички се съгласиха, че ползата от ваксината е далеч по-голяма от вредата. За пръв път в историята на Обединените нации всяка страна без изключение независимо от съществуващите политически, религиозни и исторически противоречия подписа резолюцията. След предложението за гласуване решението беше взето само за четиринайсет минути. Това беше рекорд.

Никой не можеше да даде точни данни за броя на самолетите, участващи в операцията, но се предполагаше, че ще бъдат използвани около половин милион бойни и пътнически машини. Това беше най-масираната въздушна операция, на която човечеството ставаше свидетел, и много оптимисти предричаха, че ще бъде последната.

Откакто първите бомби бяха взривени във въздуха, картата на големия централен екран се изпъстри с малки червени точици. Лондон и Париж заблестяха в червено, след тях — по-голямата част от континентална Европа. Съединените щати и Канада скоро последваха примера им, също както Южна Америка и части от Африка и Азия. На фона на тези обширни пространства петънцата изглеждаха по-малки и се ограничаваха около големите градове. Но с времето точиците се превръщаха в полета, контурите им се разкривяваха и разтегляха според преобладаващите ветрове и ваксината се разпръсваше все по-далеч и по-далеч. Скоро отделните петна започнаха да се съединяват и в най-кратък срок земята се покри с почти плътна завеса.

Кати Кер и Люк Декър стояха в дъното на залата — там, където подът се издигаше в нещо като амфитеатър. Кати поклати тъжно глава.

Нищо нямаше да е същото. Червеният цвят на картата означаваше спасение, но също така глобална революция, а може би ускорена и принудителна еволюция.

Човекът се беше променил невъзвратимо, беше се променил, без да го иска, и в действителност се превръщаше в нов биологичен вид. Хомо сапиенс беше умрял. Раждаше се нов човек.

— Какво ще ни донесе бъдещето, Кати? — попита Декър, без да сваля поглед от екрана.

Тя го хвана за ръката и му се усмихна.

— Не знам, но се надявам да е нещо добро.

Той стисна пръстите й.

— И аз така се надявам. И аз.