Майкъл Корди
Милост за мъжете (46)

45.

— Погледни, Люк. Истинска прелест — възкликна Кати Кер. В сумрачната лаборатория светеше само електронният микроскоп и от отражението около каската на костюма й се образуваше зелено сияние.

Декър застана на мястото й и впери поглед в лупата на микроскопа. Не можеше да открие никаква красота в клетката с вируса. Векторът „Съвест“, който Кати му беше показала преди малко, му напомняше на трептяща звездна мъглявина, „Престъпност Нула“ беше като клуп за бесене на хора, а „Милост за мъжете“ напомняше размазан полумесец.

Според Кати сложният вирусен вектор, който той в момента наблюдаваше, представлявал хибрид: съдържал едновременно ДНК-молекулите на противоотровата, взета от собственото му тяло, и вируса на вариолата, пратен от Ирак. Беше сглобен с любов и усърдие и със сигурност беше единствената ваксина, способна да спаси човечеството. Все пак това не означаваше, че е красив.

Само час след разговора между Вайс и руския президент правителството беше влязло в контакт с Ирак. Новият рас се показваше по-благоразумен от предшественика си, а пък и след кризата беше принуден да води отворена политика. И все пак иракчанинът изпитваше сериозно подозрение към истинския мотив на американците и дълго време отричаше страната му да разполага с вируса на вариолата. Най-накрая, след като Памела Вайс обеща да финансира възстановяването на иракската инфраструктура и спиране на епидемията, двамата успяха да се споразумеят.

Голямото откритие дойде по-късно: не само че на Земята се оказваше запазен вирусът на вариолата, това само по себе си беше повод за облекчение, но Евгения Кротова беше разработила още по-страховита версия и точно нея им беше пратила. Вирусът беше толкова съвършен, че Кати ги предупреди да не мислят много-много откъде е дошъл: не биха могли да заспят при мисълта, че са използвали труда на човек като Кротова, работила за иракската оръжейна програма за масово унищожение.

Близнаците Шлосберг вече бяха свършили голям дял от подготвителната работа и когато вирусът пристигна в лабораторията, Кати, Шарън Биб и сътрудниците им можаха в голяма степен да съкратят процеса по сливането на спасителната секвенция с гените на смъртоносния вирус. Можеха да бъдат с чиста съвест: вирусният вектор притежаваше всички необходими генетични характеристики, можеха да разчитат, че при достигане на клетките-мишени всеки отделен сектор от ДНК-молекулата ще свърши своята работа. Джим Балк беше забъркал няколко капчици от създадения серум в пробния биореактор и Декър в момента имаше пред себе си проба от първата произведена партида.

— Мисля, че ще успеем — каза Кати. — Остава ни само да проверим дали е безопасен и дали върши работа. Ако е така, можем да спрем „Престъпност Нула“. А това е добре, нали, Люк? Ти как мислиш?

— Да, разбира се, чудесно е. — И все пак не беше напълно уверен. През последните няколко дни се опитваше да осмисли последиците от този „лек“. Още не можеше да прости подмяната на гените си. Не че се гордееше с гените на Акселман, но все пак си бяха негови, а той дори беше свикнал с мисълта за тях. Сега генетиката го беше лишила от собственото му право да живее с миналото си.

— Какво има, Люк? — погледна го изпитателно Кати.

— Не знам. Права си, това е най-доброто, единственото решение, с което разполагаме. Но все пак оставам с усещането, че не е съвсем правилно.

— Как може да не е правилно? При условие, че ваксината действа, ще спасим всички мъже.

— Точно там е въпросът. Няма да ги спасите. Във всеки случай — не и такива, каквито са били. Мъжете, както ги познаваме, умират. Не мога да се освободя от мисълта, че оцелелите вече ще бъдат други хора — може би по-добри, може би по-лоши, но по един или друг начин различни. Аз ще бъда различен. Може би вече съм?

Декър искаше Кати да започне да спори, така би могъл най-лесно да се освободи от тревогата, която подобни разсъждения му причиняваха. Но тя нищо не отговори: само му кимна в знак, че приема гледната му точка.

— Как да ти кажа — продължи Декър, — независимо какво си мислят Алис Принс и Мадлин Нейлър, от мъжете има полза. Да, вярно е, че са по-агресивни от жените, вярно е, че извършват повечето тежки престъпления, вярно е, че предпочитат да се налагат от позиция на силата. Признавам, че сме склонни да търсим сензацията и да поемаме рискове. Но точно този стремеж към насилието им е помагал да кръстосват океаните, да атакуват галактиките, да създават всички онези форми на обществен живот, каквито са религиите и държавите. Добри или лоши, мъжете, а не жените, са били в основата на прогреса и цивилизацията; не казвам, че тя е изключително тяхно дело, но поне в по-голяма степен. Да се прилага проект „Съвест“ върху закоравели престъпници, да се слагат окови върху духа и личността на всеки мъж, независимо кога и къде се е родил, това е нещо съвсем друго. Последиците за бъдещето може да се окажат фатални.

— Не чак толкова фатални, отколкото ако стоим със скръстени ръце — възрази Кати.

— Разбира се — съгласи се Декър. — Но въпросът остава открит.

Тя се усмихна.

— Виж, знам, че решението е половинчато. Но чуй едно нещо: предпочитам да те имам до себе си жив, пък макар и с променени гени, отколкото мъртъв. А въпросът има и друга страна: тази промяна, дали ще бъде резултат от „Съвест“ или от „Престъпност Нула“, ще има по-голямо отражение над нашата цивилизация от което и да е историческо събитие. Но тя не беше замислена и осъществена от мъже. Може би това най-добре доказва, че жените имат по-голям принос за обществото, отколкото мъжете са склонни да признаят? Кой знае… Вместо да се смята за обречено, човечеството може би ще спечели от това двата пола заедно да поемат кормилото.

Декър вдигна рамене.

— Дано се окажеш права.

Кати също се надяваше да е права, минаваше седмица, откакто вирусът на „Престъпност Нула“ обикаляше света, всеки момент щяха да започнат да умират хора, а след това броят им само щеше да се увеличава, ако ваксината не влезеше в действие — със или без странични ефекти.

Изведнъж вратата на Утробата се отвори и в лабораторията влязоха двама души с големи сини костюми. Това бяха Шарън Биб и генерал Том Алардайс.

Алардайс потъркваше ръкавиците си с ентусиазъм за работа, който Кати очакваше да види у всеки военен.

— Всичко е уредено — съобщи той. — Вече разполагаме с двайсет заразени мъже-доброволци. Всички са военни. Дали са изрично съгласие да се подложат на лечение с „Милост за мъжете“. На всеки от тях е закачена гривна за наблюдаване генетичните секвенции и състоянието на кръвта. С тази техника ще сме в състояние още до утре да разберем дали ще се спасят. Вече търсим и жени-доброволки. Щом се уверим, че ваксината действа върху мъжете, ще я пробваме и върху жени — за да сме сигурни, че е безопасна. До утре вечерта, при условие, че всички тестове се окажат позитивни, бихме могли, не, ами би трябвало да разполагаме с готова ваксина.

Вече са включени производствени мощности, както тук, така и в Англия, Русия, Китай, Ирак, Бразилия и Австралия. Изчакват да им дадем зелена светлина след тестовете, след което всеки ще получи файла с пълната генетична секвенция и производствените спецификации на ваксината. Всеки от заводите ще снабди с ваксината ескадрили военни и граждански самолети от всички държави, които разполагат с такива, и ще се изстрелят бомби с вирусния вектор над всички по-големи градски центрове. С анализ на метеорологичната обстановка навсякъде по света ще ограничим евентуалното разсейване и ще предприемем допълнителни мерки там, където се налага. Акцията ще бъде съпроводена и със закачане на бактериологични филтри по големите летища. До няколко дни ще сме бомбардирали цялата земя с ваксината. „Престъпност Нула“ няма къде да се скрие.

— Значи ще прехвърлите пробите и генетичната секвенция на ваксина само ако се докаже, че е ефективна и безопасна? — попита Декър.

— Именно — отвърна Алардайс. — Нищо чудно ваксината да се окаже безполезна, нещо повече — опасна за живота. Затова ще я държим под контрол до мига, в който сме сигурни, че всичко е наред. — Генералът отиде до някакъв бял апарат в ъгъла до геноскопа. Апаратът нямаше монитор, само няколко светещи лампи, голям червен бутон и клавиатура. Изглежда, бяха го инсталирали наскоро. — Това е Ес Ди Ю, запаметяващо устройство за защита на данните. То не е свързано с „ТИТАНИЯ“ и не може да се включи в никоя компютърна мрежа, преди да се набере шестцифров код и да се освободи червеният бутон. Едва след тази операция данните от паметта на устройството ще се прехвърлят по подсигурени връзки до компютърните системи на производителите. Дотогава гледайте на апарата като на сейф за информация.

Заедно с цифровите файлове всички проби, включително и онези, създадени от Джим Балк в тестовия център, се намират заключени в сейфа. Единствените други проби на ваксината ще бъдат инжектирани в доброволците в болницата на долния етаж. Буквално всякаква информация и материали около ваксината се съхраняват в сърцето на лабораторния комплекс.

— В такъв случай — усмихна се кисело Декър, — ако ваксината проработи, да се надяваме, че нищо няма да се случи с лабораторията.

Алардайс се усмихна зад стъклото на каската си.

— Не бих се притеснявал точно за това. Това е едно от най-добре защитените места на земята.

Кати беше загрижена най-вече от сроковете.

— Не можем ли да проведем тестовете едновременно? Казваш, че смятате да ги проведете най-напред над мъжете, а едва след това — над жени.

Отговори й Шарън Биб:

— Жени-доброволки ще намерим по-трудно. Да си призная, не искам да подлагаме на риск живота на жени, преди да сме се уверили как действа „Милост за мъжете“ на мъжете. „Престъпност Нула“ няма да навреди жените, но „Милост за мъжете“ би могъл да се окаже еднакво фатален за всички, ако сме пропуснали нещо в коригирането вектора на Кротова.

Кати свъси вежди.

— Но всяка изгубена минута може да се окаже фатална. На земята живеят поне триста милиона момчета, които всеки момент могат да умрат. Най-младите ще бъдат мъртви само седмица след разнасянето на заразата. Всеки момент десетки хиляди младежи по земята ще започнат да измират като мухи. Един час в повече може да означава стотици хиляди човешки живота.

— Почакай — прекъсна я Алардайс. — Още не сме получили окончателно съгласие от мъжете. Ако „Милост за мъжете“ не действа, още по-лошо — ако действа смъртоносно, те ще умрат. Тогава и да пробваме ваксината над жените, какво?

Изведнъж компютърът на Алис Принс започна да писука.

— Какво е това, по дяволите? — изсумтя Алардайс и се обърна по посока на звука.

— Електронно съобщение — отговори Биб, докато Кати проверяваше краткото писмо.

— По дяволите — възкликна тихо Декър.

На екрана се появи снимката на младо момче-индийче. Според съпровождащия текст той бил първата регистрирана жертва на „Престъпност Нула“. Бил починал преди малко повече от час. Времето беше изтекло. Първата присъда беше изпълнена.

В този момент Кати взе решение.