Майкъл Корди
Милост за мъжете (49)

48.

Кати Кер едва се сдържаше да не извика от радост, докато двамата с Люк се качваха с асансьора до лабораториите на горното ниво. Бяха облекли белите защитни костюми, каквито се използваха в болницата. Само преди минути бяха изтичали до другото отделение, където лежаха доброволците. Всички спяха, но генетичната им информация подсказваше големи подобрения.

Кати започваше да вярва, че са в състояние да спрат надвисналия катаклизъм. В движение хвърли поглед на Декър и си спомни как беше дошъл да й прави компания през нощта. Той беше най-сериозният й партньор. Двамата заедно бяха разкрили заговора около „Престъпност Нула“, заедно се бяха борили с всички средства, за да го спрат. А ето, че бяха близо, толкова близо, че навярно щяха да успеят.

Вратите на асансьора се отвориха, Декър излезе пръв и сви вляво към входа на Утробата. През стъклото се виждаше само част от вътрешността, защото ъгълът беше малък. При вида на синия силует, който се беше надвесил над една от работните маси, и двамата ускориха крачка.

— Виж, Шарън е станала. Дай да й съобщим новината. А след това ще се обадим на Том и останалите.

Кати набра кода и подложи окото си на лазерния лъч. Вратата тихо се отвори встрани и тя влезе в лабораторията, следвана от Декър.

Кати не можа отведнъж да си обясни необичайното положение на Шарън Биб, която буквално се беше облегнала на геноскопа. Трябваше да се приближи до нея, за да види дупката от куршума в каската й. Даде си сметка, че Шарън е мъртва в същия миг, в който забеляза човека с черния защитен костюм. Непознатият беше с гръб към нея пред хладилника със стъклената врата и клечеше над някаква квадратна метална кутия. В този хладилник се съхраняваха пробите от най-силните и унищожителни вируси на земята, включително ебола и марбург.

Кати се закова на едно място и в същото време непознатият се обърна към нея. В черните очи на Мадлин Нейлър се четеше изненада, но бившата шефка на ФБР все пак се усмихваше.

 

 

На Люк Декър му бяха нужни няколко секунди да прецени ситуацията. На осем метра от него Мадлин Нейлър се беше надвесила над някакъв предмет, който напомняше малка бомба. На четири метра от Нейлър, в празното пространство помежду им, стоеше чантата й, а върху чантата — пистолет.

Кати беше от дясната страна. Запаметяващото устройство, което съдържаше всички данни около ваксината „Милост за мъжете“ и което трябваше да изпрати тези данни възможно най-бързо, беше вляво. Но кода знаеше само Кати.

Личеше си, че и Нейлър е осъзнала положението. Чудеше се дали да посегне към оръжието или да продължи с бомбата.

Кати се втренчи в компютъра — изглежда, през ума й мина ужасяващата мисъл, че ако не изпрати информацията веднага, тя може да бъде изгубена завинаги.

В продължение на няколко мига никой не помръдна. Тримата просто се гледаха един друг.

Най-накрая Декър се обърна към Кати и в мига, в който хукна към пистолета, й извика:

— Пращай. Веднага!

Тримата се размърдаха в една и съща секунда и доколкото костюмите им позволяваха, се защураха като роботи по белия под.

Декър се блъсна в Нейлър и двамата заедно паднаха на земята, сритвайки чантата на една страна.

Декър изстена от болка, защото счупената му ръка се удари в шлема на Нейлър. Тя стоеше точно пред очите му и се опитваше да го изпепели с поглед, докато вдясно от него бомбата чакаше насред лабораторията. На черната й кутия се открояваха червени цифри: 9:01. Най-вероятно ставаше дума за минути.

Нейлър погледна през рамото му към Кати, която вече беше застанала над компютъра с кодиран достъп и влизаше в програмите. Мадлин се надигна на крака, ритна Декър в счупената ръка и дори през костюма се чу как костите изпукват. За секунда той безпомощно се сгърчи от болка и не можеше да реагира. Нейлър се спусна към Кати и я избута далеч от устройството, преди да е освободила червения бутон. Само това беше нужно, за да поемат файловете по адрес на всички заводи, чакащи да започнат производство.

Декър изскърца със зъби, сграбчи бомбата със здравата си ръка, но нямаше какво да стори. Устройството беше запечатано и бутонът не можеше да се върне на предишно положение. Декър не беше специалист по взривни устройства, но дори с елементарните си познания можеше да установи, че адската машина е с възможно най-опростен метод на действие и нямаше възможности за избор. След като часовниковият механизъм вече беше включен, бомбата щеше да гръмне в посочения час и нищо не можеше да се стори. Единственият начин да се спасиш от експлозията беше да бягаш, колкото сили имаш.

Изведнъж забеляза пистолета на Мадлин под сейфа. Навярно се беше изпързалял по плочките, докато са се борили. Декър бръкна със здравата си ръка под сейфа, но пръстите му не успяха да го хванат — вместо това само го избутаха по-навътре. Промени положението на тялото си и спечели два-три сантиметра: достатъчно да изтегли оръжието. Но в същия момент обаче зад него се разнесе трясък като от счупено стъкло.

 

 

Мадлин Нейлър сграбчи с две ръце шлема на Кати и даде пълна воля на гнева си. Още малко и щеше да се задави от ярост и желание за мъст.

Шарън Биб не пожела нищо да й каже, но бележката на Кати беше обяснила всичко. Нейлър се зарадва, че Кати Кер е в болницата, защото бомбата щеше да убие и нея. Освен това щеше да се унищожи компютърът с файловете, а с тях — и всяка информация за ваксината. А когато бомбата принуди „ТИТАНИЯ“ да откъсне целия сектор и да превърне вътрешността му на пепел и прах, всякаква електронна или органична следа от ваксината щеше да изчезне. Заедно с доктор Кер. Решението беше повече от идеално.

Но Декър и Кер я завариха в Утробата.

Декър беше контузен, така че да го отстрани не беше трудно. Но Кати почти бе успяла да въведе кодовете и да пусне файловете по мрежата. Беше от жизнена важност тези файлове да не напуснат лабораторията и всичко да бъде унищожено на място. Затова Мадлин реши най-добре да скочи върху Кати и да я изблъска далеч от компютъра.

Кати се съпротивляваше, но Нейлър смачка шлема й, като я блъсна в стъклото на близкия хладилник. Кати се замая от удара, а от рафтовете в хладилника върху главата й се заизсипваха безброй епруветки. Всички съществуващи на земята вируси-убийци се пръснаха из тясното пространство на лабораторията. Мадлин сграбчи Кати през врата и я стегна като в ключ, притискайки я с лице към земята. Всеки момент стъклото на шлема й щеше да потъне в разлените разтвори.

Но Декър беше прибрал пистолета й.

— Пусни го на земята, Декър — заповяда му Нейлър. — Или ще свали шлема й от главата. Ще умре за броени минути.

— Всички ще умрем за броени минути — отговори й предизвикателно Декър. Беше се изправил и държеше дулото на пистолета право срещу нея. — Ако се съди по часовника на бомбата, остават ни шест минути. Кати, добре ли се чувстваш?

Но тя не отговори. Беше изпаднала в комоцио. Нейлър я изправи на крака и се скри зад нея като зад щит.

Изведнъж от другата страна на стъклените стени се показаха три фигури, облечени в сини костюми. И тримата тичаха по коридора през съседната лаборатория към Утробата. Нейлър прехвърли светкавично всички възможности и се примири с неизбежното. Щеше да се мре. Но преди да загине, щеше да направи всичко възможно лабораторията да бъде унищожена и делото на живота й — защитено. Придърпа Кати към себе си и се впусна към изхода. Чу се тихо свистене и двете крила на вратата се залостиха. Никой не можеше да отвори отвън.

— Декър — закани се Нейлър, — ако направиш и една крачка към компютъра, ще я убия.

 

 

Мълчанието на Кати никак не улесняваше Декър. Най-малкото не беше сигурен дали е имала време да въведе целия код в компютъра — а той самият не знаеше кода. Можеше само да се радва на червения бутон отдалеч, но знаеше, че ако кодът не е въведен, дори да го натисне, нищо няма да стане. А ако понечеше да се приближи, Мадлин без съмнение щеше да убие Кати. Единствената надежда на Декър беше Кати да се свести, преди бомбата да се взриви.

От другата страна на вратата Алардайс и двамата близнаци Шлосберг бяха залепили ръце о стъклото и безпомощно гледаха какво става вътре. Ако можеше да се чуе с тях, Алардайс би му казал кода.

— Мислех, че се бориш срещу тежките престъпления, Нейлър — рече Декър. — А вече си убила повече хора, отколкото и най-закоравелите убийци, които съм заловил през живота си. Ако успееш да приложиш пъкления си план, ще станеш отговорна за повече убийства от всички мъже на земята, взети заедно. И живите, и мъртвите. Моят пол за няколко хилядолетия не успя да убие толкова човешки същества, колкото ти се каниш да убиеш с един замах. Каква е тази лудост? Една-единствена жена, началник на най-великата правозащитна институция — избива хладнокръвно всички представители на другия пол само защото се борела срещу убийствата?

— Няма начин точно ти да разбереш — отвърна му със злоба Нейлър. — Баща ти е изнасилвал и убивал момиченца. Разбира се, че няма да приемеш изтребването на собствената си порода.

Кати сякаш се раздвижи и Декър видя, че се опитва да фокусира погледа си. Ако натиснеше червения бутон, той може би щеше да спаси живота на близо два милиарда и половина души. Но пък със сигурност щеше да убие Кати. Трябваше да я изчака да потвърди кода.

— Разбирам нуждата да се изловят и унищожат носителите на злото — продължи Декър. — Цял живот това съм правил. Но престъпник е всеки човек, извършил тежко престъпление, а такива не са само мъже. Жени като теб са по-големи престъпници.

Нейлър за малко да избухне при тези думи. Неволно помръдна и даде възможност на Кати да дойде на себе си и да погледне Декър.

Декър повиши глас. Почти викаше. И в същото време не изпускаше Кати от очи.

— Иронията е в това, че ти си най-гнусният представител на племето, което се опитваш да унищожиш. Би трябвало най-напред да очистиш света от самата себе си, а след това да мислиш за другите.

Нейлър ехидно се усмихна.

— Вече няма значение ти какво мислиш. След няколко минути това място, както и всичко в него, ще бъде унищожено. „Престъпност Нула“ ще победи. Съжалявам единствено, че няма да мога да се радвам на делото си. Но да речем, че това е малката цена, която трябва да заплатя за удоволствието, че всичките ви старания са били напразно.

Кати се обади:

— Кодът е вкаран. Натисни бутона.

Декър погледна нея, после и към Нейлър.

— Ако направиш и крачка, ще я убия — повтори тя.

Сделката вече приемаше друг характер. Ако натиснеше бутона, той щеше да спаси живота на милиони, милиарди, хора по планетата, но щеше да убие Кати. Изборът изглеждаше лесен, но това, което се беше случило между двамата, не подлежеше на логическа оценка. В този момент Декър си даде сметка колко много означава Кати за него и че той е на път да я изгуби. Но също така си даваше сметка, че няма избор.

Около Утробата се беше насъбрала тълпа от безмълвни наблюдатели, които не смееха да откъснат поглед от разиграващата се драма.

— Колко здраво е стъклото? — попита Декър.

— Много — отговори му Кати.

Преди Нейлър да реагира, той премести здравата си ръка, насочи пистолета към червения бутон и стреля. Нейлър се разсея, Кати се измъкна от ръцете й и се завтече към вратата. Нейлър се нахвърли този път срещу Декър. В очите й се четеше ярост, от гърдите й се разнесе рев като на ранен звяр.

— Не! Не!

Той забеляза с крайчеца на окото си как просветват зелените лампички под клавишите за кода. Файловете бяха изпратени. В следващия миг Нейлър беше върху него. Като обезумяла го събори на земята. Пистолетът изхвърча от ръката му и падна на пода. В този миг Кати натисна бутона за ключалката и вратите се отвориха.

— Люк! Люк! — извика Кати.

— Бягай — отвърна й той. — Не ме чакай!

Изблъска със здравата си ръка Нейлър и се надигна на колене. Вляво от него беше малката бомба. До детонацията оставаше минута. Обезумял от ярост, Декър посегна към устройството и в мига, в който Мадлин Нейлър се нахвърли върху него с все сила я удари с черната кутия в лицето. Плексигласът на шлема й се натроши на парчета. Тя се разкрещя от болка и от ужас, костюмът й започна шумно да изпуска въздуха под налягане, а Декър се надигна на крака и се отдръпна. Кати беше притичала до него и го дърпаше към вратата.

— Хайде — викаше тя. — Няма да тръгна без теб.

Но Нейлър отново се изправяше и ги наблюдаваше заканително с кървясали от заразите из въздуха очи. В едната си ръка държеше като нож парче пластмаса. Декър трябваше да бърза към вратата, но си даваше сметка, че ако Нейлър успее да съдере плата на костюма му, ще бъде умъртвен от вирусите в лабораторията. Кати беше оставила вратата отворена, а до взрива имаше няколко секунди. В крайна сметка Декър хукна към вратата, подхвана Кати и я изтласка навън, към коридора. Алардайс и другите чакаха отвън и им помогнаха по-бързо да се изтеглят оттатък вратите. В последния момент Декър се обърна назад и видя как протегнатата ръка на Нейлър замахва във въздуха, на сантиметри от крака му. В следващия миг вратите се затвориха и затиснаха ръката й.

 

 

Мадлин не можеше да повярва. Седеше на пода насред Утробата, вдишваше заразения с убийствени вируси въздух и гледаше жално счупената си ръка. Не я интересуваше, че след няколко секунди бомбата ще вдигне всичко във въздуха.

Просто нещата не трябваше да се развият по този начин. Мечтата на живота й се проваляше. Много мъже щяха да умрат, може би милиони, но не и всички.

За нея оцеляването дори на един-единствен мъж щеше да застраши неопетнената чистота на мечтата й. Изкореняването на всички мъже наведнъж беше великият подвиг, който би осигурил оцеляването на човешкия род. Но да убие само неколцина си оставаше едно жалко и най-обикновено убийство.

Изведнъж я обхванаха угризения. Не защото беше убила толкова много мъже, а защото беше убила твърде малко.

В мига, в който чу прищракването на адската машина, тя изкрещя от мъка. Нищо не бе успяла да промени.

Но дори когато взривът разкъсваше тялото й и „ТИТАНИЯ“ запечатваше лабораториите, за да ги унищожи с химикали и пламъци, Мадлин Нейлър пак не беше права. Тя беше променила всичко.

 

 

В мига, в който се показа през вратата на Утробата, Декър беше подхванат от Алардайс и поведен през коридора към изхода от горещата зона. Стоманената врата сякаш цял час се отваряше и още по-дълго се затваряше. Докато седеше до Кати в стаята за обеззаразяване, чу и усети силната експлозия.

„ТИТАНИЯ“ веднага спусна тежките черни плочи, с които залости вратата, през която току-що бяха излезли, и плътно запечата лабораториите.

Кати подхвана един от маркучите и започна да полива Декър, докато на него за последен път му се привидя Нейлър. Никога нямаше да забрави неистовата омраза в погледа й.