Майкъл Корди
Милост за мъжете (44)

43.

Кати Кер държеше високо в дясната си ръка някаква епруветка. Дванайсет чифта очи, сред тях и тези на американския президент, се взираха в епруветката. Оставаше да се разрешат поне още два изключително важни въпроса и все пак тя мислено си повтаряше какво чудо представляват два пръста разтвор в епруветка, способни да спасят цялото човечество.

— И как работи това? — попита президентката от кабинета си в Белия дом. Образът на Памела Вайс се виждаше на един от четирите отделни екрана на видеостената в Умната стая. До нея седеше Тод Съливан, началникът на президентската канцелария. На съседните два монитора се бяха наредили Джак Блум от Комитета за Деня на Страшния съд и генерал Лайнъс Кливър, началник-щаб на въоръжените сили на САЩ. Последният монитор показваше директора на ФБР Бил Макклауд. Всички те се намираха във Вашингтон.

Около масата в Умната стая се бяха събрали останалите членове на екипа. Отсъстваше само Люк Декър.

— Ваксината работи на две нива — обясни Кати. — Най-напред отстранява вредната за организма генетична информация, внедрена от вируса „Престъпност Нула“, а след това я замества с нова генетична информация, която поправя състоянието на човека. — Обърна се към видеостената. — „ТИТАНИЯ“, покажи холограмата. — От апарата, вграден в пода, се прожектира в пространството триизмерна спирала на ДНК-молекула. Молекулата се въртеше около оста си, за да се вижда еднакво добре от всички. Усуканата спирала изведнъж се разцепи в двата си края и двете половини от веригата се разделиха, след което се слепиха с други две подобни половини, съдържащи противоположните нуклеотидни бази. Така се създадоха две спирали. — При деленето на клетките ДНК-молекулите във всяка хромозома се разделят на две и се прегрупират по начина, който видяхте. След разкъсването на веригата на молекулата всеки от двата краища може да се прилепи само към определена нуклеотидна база. Ваксината представляват ДНК-молекули, които могат да се комбинират в ДНК-молекулите на вируса, като при създаването на новата верига съответни бази издирват онези от първоначалната молекула, които определят злокачествената трансформация на гените, прилепват се за тях и ги блокират и обезвреждат. — Холограмата отново започна да се разделя на две, но този път между двете половини на веригата се вмъкна чужда секвенция, която се закачи в незатворен участък и я неутрализира. — Щом това стане, към ДНК-молекулата се прибавя втори сектор, който възстановява генната експресия в първоначалния вид и организмът се връща към своето естествено състояние.

— Чудесно, но как да знаем дали действа? — попита Блум. Той беше човек с много светла кожа, но този ден беше пребледнял като мъртвец, а под очите му имаше тъмни торбички. Кати можеше само да предполага как са работили в комитета, за да се подготвят за настъпващия Страшен съд. — Ваксината била ли е тествана?

Тя не отговори веднага, но след това им обясни как Декър е бил инжектиран с ваксината от Алис Принс, как основният й мотив е бил желанието да спаси семейството на Памела Вайс, най-вече своя кръщелник. Президентката кимна, но не издаде с нищо реакцията си към този жест на Алис.

— Когато Люк излезе от комата, той ми съобщи какво точно се е случило. И за да проверим дали наистина е бил инжектиран с ваксината, пожела да го заразим и с Трета фаза. Аз така и сторих.

— И какво стана? — попита Вайс.

— Вижте сами — отговори Кати и отиде да отвори вратата на Умната стая. Вътре влезе Декър, който седна на стола до нея. Вървеше накуцвайки, лявата му ръка беше в гипс, но вече бяха махнали превръзките от главата му. — Люк изобщо не пострада от „Престъпност Нула“. По начина, който проследи холограмата, вирусът беше обезвреден, защото ваксината в кръвта на Люк идентифицира и възстанови всички клетки от организма му, които вирусът би унищожил или променил.

Всички в стаята избухнаха в спонтанни ръкопляскания. Дори Джак Блум си позволи да се усмихне.

— И сега какво? — попита Памела, щом събеседниците й се успокоиха. Тя самата не се радваше особено: приличаше на човек, който е получил добрата вест, но усеща, че му е била поднесена, за да се скрие лошата. — Едва ли тази капчица сама ще спаси целия свят?

Кати кимна.

— Права сте. Но преди да обсъдим въпроса как да разпространим ваксината сред населението на Земята, нека ви предупредя за една малка уловка, която обяснява защо в началото мислехме, че Люк е бил заразен с „Престъпност Нула“. — Кати многозначително се покашля. Декър знаеше какво предстои и беше бесен. — Ваксината, разработена от Алис Принс, води до интересни странични ефекти. Тя спасява всички мъже от смъртоносното действие на „Престъпност Нула“, но в същото време утвърждава у тях онези промени, които биха настъпили след лечение с проект „Съвест“. Мъжете и младежите няма да се върнат в първоначалното си състояние. Вместо това ваксината променя тяхната генетична информация в рамките на утвърдените от Комисията за контрол на храните и лекарствата параметри на серума „Съвест“. Има една съществена разлика: промените засягат размножителната система. Всички мъже ще се превърнат в рекомбинантни организми. У тях ще се съдържа чужда ДНК.

— Това какво означава? — попита Тод Съливан.

Отговори му Декър. Говореше спокойно, но Кати добре усещаше мъката и тревогата му.

— Това означава, че не можете да спасите мъжете, без да ги промените завинаги. Мъжете, младежите, момчетата, както и техните деца вече никога няма да бъдат склонни към насилие, не и по начина, по който са били досега. Накратко, мъжете вече няма да бъдат същите. Аз няма да бъда същият.

Настъпи кратко мълчание, преди Памела Вайс да вземе думата:

— И ти как се чувстваш, Люк?

— Мисля, че съм добре. Със сигурност още знам да изпитвам гняв и желание за насилие — особено заради същите тези усложнения. Но очевидно инстинктът ми вече е по-малко склонен да ме води към необмислени действия. Само времето ще покаже какво точно означава това.

Памела Вайс се обърна отново към Кати:

— И каква е алтернативата?

Кати погледна към Биб, Алардайс и останалите.

— Вече обсъдихме въпроса и стигнахме до заключение, че при повече късмет бихме могли да създадем нова ваксина в рамките на няколко месеца. Но няма гаранция, че тя не би носила със себе си други, може би дори по-лоши странични въздействия.

— А дотогава, разбира се — подкрепи я Алардайс, — стотици милиони младежи ще умрат. Каквото и да правим, до няколко дни ще започнат смъртните случаи. Подобен компромис е единственият начин да спасим мнозинството от мъжете на планетата.

— И освен това — допълни Кати, като отново вдигна пред себе си епруветката — серумът, който извлякохме от Люк, трябва да бъде инжектиран у пациента. Дори да решим да действаме с него и да приемем страничните ефекти, които той носи, ще ни бъдат нужни години да произведем и разпространим достатъчно количества от ваксината, за да инжектираме всички мъже.

Джим Балк усърдно кимаше с глава, за да потвърди думите й.

— Затова — продължи тя — единственият начин да заобиколим този проблем е да не разчитаме на инжекции, а да внедрим ваксината в изкуствено създаден вирусен вектор, който се поема и разпространява по същия начин, както и болестта. Върху този въпрос са работили Шарън и нейният екип.

Кати кимна към Шарън Биб и седна на мястото си. Двамата близнаци, Биб и Кати бяха прекарали по-голямата част от нощта в обсъждане на варианти за действие. Накрая бяха стигнали до едно и също заключение. Дори да използват съществуващата ваксина с всичките й нежелани ефекти, пак не им стигаше времето да изработят необходимия вектор, който да бъде едновременно силно заразен и не само да се предава по въздуха, но да е способен да се задържа дълго време във въздуха. Имаше един-единствен вектор, на който най-често се спираше, защото изглеждаше съвършен с изключение на два големи недостатъка. Първият можеше да се преодолее от генните инженери, но вторият беше по-сериозен. Надеждата им беше Памела Вайс да помогне.

Шарън Биб се изправи и прокара ръка през черните си коси. И тя беше бледа и изморена, но говореше с ентусиазъм.

— В най-общи линии — обясняваше тя, — трябва да използваме вектор, който е по-силно заразен, по-устойчив и по-бързодействащ от вектора на „Престъпност Нула“, създаден на базата на инфлуенцата. Това ще позволи на хората на Том със съдействието на военновъздушните сили на всички държави по света да разпространят чрез бомби, взривяващи се в атмосферата, достатъчно малки количества от ваксината над всички по-големи градове на планетата. Бихме могли също така да използваме филтрите по летищата, както вече сториха Принс и Нейлър, за да разпространят заразата.

— И така, успяхте ли да го намерите? — прекъсна я генерал Кливър. — Този вектор-чудо, който да пренесе „Милост за мъжете“?

— Мислим, че сме го намерили, но съществуват два проблема. Първият е, че въпросният вектор е смъртоносен — и за жените, и за мъжете. Трябва предварително да отстраним всички опасни гени, преди да закачим в ДНК-молекулите спасителната ваксина. Иначе не само че няма да спасим мъжете, но ще застрашим и жените.

— Добре, да приемем, че успеете да обезвредите вируса — съгласи се Блум. — Кой е другият проблем.

Биб се покашля.

— Вирусът, който ни трябва, за да разпространим лекарството, е този на вариолата. Според международните спогодби той беше унищожен окончателно през юни 1999 г. Дотогава само ние, в Центъра за контрол на болестите, и руснаците в Колцово, разполагахме с проби, но те вече са ликвидирани. — Тя млъкна и изгледа изпитателно президента. — Поне така би трябвало.

— Какво искаш да кажеш с това „така би трябвало“? — възнегодува Вайс. — Доколкото съм осведомена, унищожили сме всички наличности.

— Така е — съгласи се Блум. Говореше, все едно го знае от първа инстанция. Очевидно беше осведомен за много неща, които президентът дори не биваше да подозира, че съществуват. — Въпросът е дали руснаците са унищожили своите. Тяхната програма за бактериологични оръжия винаги е била по-развита от нашата и те често са били уличавани в нарушаване на Конвенция против токсините от 1972 година.

Президентката свъси вежди.

— Да поставим въпроса направо. Още тази вечер имам среща със Съвета за сигурност на ООН. Трябва да бъда сигурна какви възможности има пред нас. Най-напред, за да не изгубим всякакви шансове да спасим мъжкото население, ще трябва да използваме ваксина, която ще доведе със себе си необратими генетични изменения — независимо дали го искат или не.

И Кати, и Биб кимнаха.

— Дори да действаме с тази несъвършена ваксина — продължи Вайс, — единственият начин тя да бъде разпространена възможно най-бързо сред населението по света, е да се сдобием с вируса на вариолата, който вие от своя страна да коригирате и да превърнете в необходимия носител?

— Точно така — рече Биб.

Вайс въздъхна.

— Добре, ще говоря с руския президент.

Алардайс кимна.

— Позволихме си да издирим предварително президента Табчов. Обяснихме му, че трябва да говорите с него във връзка с кризата.

Петият екран на видеостената, която отделяше Умната от Хладната стая, изведнъж се включи и се показа нечие подпухнало лице.

— Господин президент, тук е Памела Вайс. Знаете тежката ситуация, в която сме попаднали, знаете, че няма време за излишни любезности. Имаме нужда от вашата помощ по един изключително сериозен въпрос. — Тя накратко обясни на руснака какво са обсъждали. Говореше ясно и делово. Руският държавен глава мълчаливо я изслуша и когато Вайс свърши, на устните му се изписа лукава усмивчица.

— Значи искате да знаете дали в Русия сме унищожили всички наличности от вируса на вариолата, така както се бяхме разбрали? С други думи, дали не сме ви излъгали?

— Не бих се изразила точно така — отвърна Вайс. — Да речем, че в момента се интересуваме дали някъде по света не са запазени проби от вируса, които сега бихме могли да използваме за благото на цялото човечество. Всякакво съдействие за откриването на подобни проби ще се окаже от взаимен интерес.

За секунда широкото лице на руския президент застина напълно неподвижно. Табчов сякаш премисляше какво да отговори и в края на краищата се обърна към някого вляво от себе си. Настана оживен спор на руски с невидимия съветник и след няколко минути Табчов погледна отново камерата. Кати се напрегна. Имаше нещо нелогично в това всички да чакат като манна небесна носителя на някаква средновековна болест, и то за да го използват срещу най-съвършения изкуствено създаден вирус на земята.

— Съжалявам — бавно поклати глава Табчов, — но въпреки вашите предубеждения ние наистина сме унищожили запасите си. — Всички в Умната стая бяха като замаяни. — Все пак — вдигна широката си длан президентът — в края на 90-те някои от нашите най-добри изследователи напуснаха програмата ни за вирусологични изследвания. Мнозина от тях не се оказаха хора със скрупули и отидоха да работят за пари. Подозираме, че неколцина от тях са отнесли със себе си не само собствения си опит. — Табчов отново се обърна към невидимия съветник, сякаш да потвърди за всеки случай нещо. — Има поне един човек, който вероятно разполага с това, което търсите. — Президентът млъкна и лицето му се изкриви в тъжна усмивка. — Това, което всички ние търсим.

Лана Бауер винаги спеше гола. Беше свикнала още от дете. Тази нощ тя отново беше потънала в спокойни сънища в апартамента си на Сътър Стрийт. За пръв път от няколко седмици разполагаше с два почивни дни. Миналата вечер беше излязла с приятели и дори се беше понапила.

Докато спеше, сънуваше работата си. Напоследък беше дори по-изморителна от обикновено. За трети път й даваха сериозна задача, при това доста странна: не знаеше какво точно се върши на мястото, което охраняваше, но със сигурност беше нещо изключително важно.

Прозорецът до леглото й беше отворен и вятърът полюшваше пердетата. Слухът й беше свикнал с шумоленето на плата, затова когато нечий силует застана на площадката отвън и бутна прозореца малко навътре, Лана Бауер нищо не усети.

Не се събуди дори когато непознатият сложи ръка върху устата й. Едва прищракването на пистолета проникна в обърканите й сънища.

Бауер отвори очи и веднага се разсъни. В дясното й око беше насочено дулото на пистолет, нечия ръка я беше затиснала през устата. Другото, което виждаше, беше високият силует, застанал пред прозореца.

— Ще те попитам някои неща — каза силуетът. — Съветвам те да отговориш.

Два часа по-късно Лана Бауер лежеше мъртва с един куршум в предната част на мозъка.