Майкъл Корди
Милост за мъжете (25)

24.

Стояха пред самотната къща на Кати Кер на алея „Мендоса“. Кати и Люк знаеха какво се е случило на Капитолия. Единствената им грижа беше как да проникнат незабелязани в къщата.

— Отишли са си — съобщи Декър, след като за трети път през последния час проверяваше къщата. — Но пак не бива да се бавим. Съвсем скоро ще разберат, че си избягала. Както се разбрахме, само пет минути. Нито секунда повече.

Кати кимна. Още не беше станала от седалката си в наетия форд таурус.

Люк я погледна.

— Сигурна ли си, че държиш да го направим?

— Да — кимна тя и погледна към къщата. Изглеждаше й същата, но в този момент бялата фасада, на която винаги се беше радвала, й внушаваше страх, сякаш зад тъмните прозорци се криеха призраци. В съзнанието й Джаксън все така я чакаше зад вратата, въоръжен с пистолет и спринцовка. — Сигурен ли си, че никой не ни чака вътре?

— Не мога да бъда по-сигурен — отговори Декър. — Проверих цялата къща. Вътре няма жива душа. Нали нямаш алармени инсталации, за които да не знам?

Кати поклати глава.

— Не. Преди да влезем, може би трябва да потърсим твоя журналист. Да го попитаме научил ли е нещо от Памела Вайс.

Декър вдигна рамене и взе мобилния телефон от таблото на колата. Набра номера и сигналът огласи цялото купе. Никой не вдигна, само записаният на секретаря глас им каза да оставят съобщение. Вече го бяха правили, така че нямаше смисъл.

— По дяволите — ядоса се Кати. — Защо не вземе да си включи телефона?

— Не се тревожи, от съобщението му знаем, че Памела Вайс вероятно не е замесена. Едва ли ще се свърже с него, преди да е проверила сама данните. Ханк не е срамежлив човек. Ще се обади веднага щом получи отговор. А когато това се случи, ще иска да му предадем и останалата част от скъпоценните доказателства. — Декър й се усмихна и в очите му заиграха лукави искрици. — Готова ли си?

Тя си пое дълбоко дъх, вдигна брезентовата чанта и излезе от колата.

— Да вървим.

Извади резервния ключ изпод дясната саксия и отвори входната врата. В къщата цареше тишина и като се изключеше миризмата на застояло, всичко си беше както преди. Сякаш последните няколко дни Кати беше преживяла жесток кошмар и нищо повече. Без да включва осветлението, тя обиколи с опипване жилището си и изведе Декър на двора.

В мига, в който се появи на прага, Роки пощуря от вълнение. Беше се закрепил на телената мрежа и силуетът му се открояваше на лунната светлина. Зъбите на маймуната лъснаха в широка усмивка. Кати се затича към вратата на бараката, спусна резето и влезе вътре. Шимпанзето се хвърли отгоре й с писък и за малко да я събори на земята. Декър инстинктивно понечи да я улови, но Роки изведнъж се обърна срещу него и оголи заплашително кучешките си зъби.

— Не, Роки — побърза да го успокои Кати и демонстративно погали Декър по лицето. — Той няма нищо да ми направи. Той е приятел.

За всеки случай Декър се спря и остави Роки подозрително да го подуши. Най-накрая шимпанзето изпъна дългата си ръка и някак просташки го потупа по рамото. Жестът беше малко престорен, беше по-скоро за пред стопанката му, но все пак значеше, че маймуната е приела новодошлия.

Кати провери хранителните запаси на Роки в отсрещния край на бараката. Роки почти ги беше омел. Водата също беше на свършване. Бараката се нуждаеше от почистване, иначе маймуната се беше държала добре през отсъствието й. Щом се увери, че никой не е влизал, тя застана до автомобилната гума, провесена от тавана в центъра на бараката. Бръкна в гумата, напипа някакъв скоч и го дръпна за единия край. Под скоча имаше ключ.

Кати отиде до големия сандък, отключи катинара и отвори капака. Въздъхна от облекчение при вида на папките и личните си вещи — никой не ги беше пипал.

— Всичко е тук — рече тя и посегна към чантата си.

Декър погледна часовника си.

— Чудесно, сега да бързаме.

— Не се притеснявай. Трябва ми само минутка. След това събираме някои от нещата на Роки и тръгваме.

— От нещата на Роки ли? Защо?

Тя се беше навела и ровеше из дневниците си. Търсеше само най-важните, другите щеше да остави. Накрая прибра и дискетите и ги наблъска в чантата.

— Не можем да го оставим тук.

Декър поклати глава в недоумение.

— И защо да не можем? Гледай го какъв е голям и зъл. За Бога, Кати, не той е в беда. Ти трябва да се криеш. Къде, по дяволите, смяташ да го държиш?

— Познавам един човек в зоопарка в Атаскадеро. Той ще се погрижи за Роки. Хайде — подкани го тя. — Да вървим.

Декър смръщи вежди, но нищо не каза. Тримата излязоха от бараката на Роки, подминаха високата ела и се запътиха към къщата. Кати вдигна очи към черното небе, осеяно със звезди, и се усмихна. Роки вървеше с нея. За секунда се беше изпълнила отново с надежда — за пръв път от няколко дни, — когато изведнъж Роки я пусна и се скри в тъмното. Кати се обърна смаяна на другата страна, но в същия момент Декър пусна чантата на земята и се хвърли върху нея. Събори я на тревата и заедно с нея се претърколи зад дървото.

Чак тогава Кати ги чу — двама мъже, които излизаха от къщата. Говореха си шепнешком. Единият вдигна някакъв предмет пред себе си и след миг целият двор се обля със светлина. Толкова мощен беше фенерът, че тя трябваше да сведе очи към земята, да не я заслепи. На три метра от елата чантата с папките буквално се набиваше в очи. Съдържанието й се беше разпиляло по тревата.

— По дяволите — ядоса се Декър и я избута към дървото. — Какво правят тия?

— Не знам — отвърна тя, сякаш се чудеше защо й задава глупави въпроси.

— Рамбо много ни помогна, няма що — подхвърли той.

— Роки — поправи го Кати машинално. Онези бяха насочили фенера право към дървото, зад което се криеха.

По лицето на Декър се изписа гримаса на отвращение. В ръката си държеше пистолет.

— Трябвало е да го кръстиш Бамби.

— Казах ти, той вече не е агресивен.

— На твое място нямаше да се гордея с това. Точно в този момент малко животинска агресия щеше да ни е от полза.

Мъжете пристъпиха към изпуснатата чанта и я вдигнаха от земята. Не беше приятно да ги наблюдават, но нищо не можеха да сторят. Светлината беше толкова силна, че не само ги заслепяваше, но и при най-малко движение щяха да ги открият.

— Казах ти — просъска ядосана Кати. — Роки става агресивен само ако съм в опасност.

Декър й се ухили, което предвид на обстоятелствата й се стори доста забавно.

— Кати, не знам за теб и Бамби какво означава опасност, но според мен в момента сме в голяма беда.

Изведнъж нещо изплющя: някой беше стрелял с пистолет със заглушител. Куршумът се заби в стъблото на дървото.

— Излизайте, да не дойдем ние — извика един от мъжете.