Майкъл Корди
Милост за мъжете (26)

25.

 

— Мадлин, нещата излизат извън контрол. Може би трябва да успокоим топката и да видим какво става.

Алис Принс намести очилата си и пак се хвана за амулетчето на врата си.

Директорката на ФБР седеше облегната на стола си и барабанеше с пръсти по бюрото. Двете бяха сами в кабинета й на петия етаж на Хувър Билдинг на Пенсилвания Авеню. Стаята създаваше потискащо усещане за мъжко присъствие, може би заради тъмната дървена ламперия по стените и портретите на всички предшественици на Нейлър. Ламперията скриваше оловната изолация, която не позволяваше в помещението да се инсталират подслушвателни устройства. Но това, което правеше най-голямо впечатление, бе прекалената чистота и подреденост. Дори папките и книгите на бюрото бяха струпани една върху друга в изрядни купчини, от които не се подаваше нито едно листче. На бюрото на Нейлър не можеше да се види и едно-единствено моливче оставено не на мястото му. Но това не учудваше Алис: приятелката й си беше маниачка на тема ред и чистота.

— Алис, ще се успокоиш ли най-сетне? Всичко е под контрол.

Алис Принс се надигна от мястото си и започна да крачи из стаята. Нищо не беше под контрол. И което беше най-лошото, тя самата беше изгубила контрол над себе си. Беше свикнала с академичната си дейност, с това да планира на теоретично ниво проекти като „Съвест“ и „Престъпност Нула“. Но винаги беше оставяла практическите задачи на други. А ето, че днес Мадлин Нейлър беше убила двама души с нейно знание и следователно с нейно участие.

Макар че Мадлин беше отровила Бърбанк с червилото си, Алис се чувстваше лично отговорна за убийството на президента. В крайна сметка тя беше създала вирусния вектор, който приятелката й бе намазала на устните си: беше го създала с цел да засегне сърдечните съдове на определен индивид — президента — убийствено за личните му гени. Беше й достатъчно да намери слабите места в организма му и да насочи своя покосяващ удар там. Целувката на Мадлин беше напълно безопасна за всеки друг човек, но за Боб Бърбанк се оказа смъртоносна.

Отровата беше свършила своята работа. Според поправката на конституцията от 2002 година само преди два часа Памела положи клетва пред Сената и Конгреса и вече беше встъпила в длъжност с няколко седмици по-рано, отколкото се очакваше. Вицепрезидентът не беше възразил.

Но Мадлин беше убила и журналиста — само защото беше задал няколко неподходящи въпроса. Кати Кер беше на свобода, а тя беше навярно единственият човек на света с достатъчно задълбочени познания в създаването на вирусни вектори, за да я разобличи. Ако някой беше в състояние да предотврати „Престъпност Нула“, това беше Кати.

Така че от гледна точка на Алис нещата бяха излезли извън контрол.

— Може би е редно да се откажем от „Престъпност Нула“ и да се концентрираме върху „Съвест“. Все още имаме време.

Мадлин Нейлър се наведе напред и поклати глава.

— Стига си се притеснявала. Знаеш, че в дългосрочен план „Престъпност Нула“ е единственият сериозен избор. Вече сме обсъдили въпроса и ти самата знаеш по-добре от мен защо. Всичко ще бъде наред. Кати Кер няма да ни създава проблеми. Виж, Памела ще дойде всеки момент. Ще ти обясня всичко, щом си тръгне. Просто се дръж така, както се разбрахме. Нищо повече. Става ли?

Алис седна на мястото си и тежко въздъхна.

— Хайде, Али, знаеш, че съм права. Нима някога съм грешала? Помисли си за Либи. Помисли си за бъдещето. Помисли си за мечтите ни. Просто си дай сметка за ползата от всичко това — полза за всички ни.

Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката. Изчака секунда, след което стрелна Алис с тъмните си очи.

— Дошла е.

 

 

Встъпилата в длъжност президентка предизвикателно захвърли два листа хартия на бюрото.

— Имам точно десет минути. Ще ми обясните ли, какво по дяволите, става? Имам си достатъчно грижи, за да се занимавам и със „Съвест“. Последното нещо, от което имам нужда, е някакъв журналист да задава въпроси по проекта, който ме издигна на власт.

Памела Вайс беше облечена в черно и лицето й беше пребледняло.

— Памела, можем да обясним всичко, за което се тревожиш — отговори й хладно Мадлин. И сякаш да покаже, че гневът на Памела й се струва неуместен, отпи от чашата минерална вода пред себе си.

— Добре. Този журналист, Ханк Бучър, ми връчи списък от въпроси, на които иска да отговоря, преди да е извадил наяве нови доказателства. — Памела удари с длан двата листа, които преди малко беше оставила на бюрото. — Ще ви ги изброя. Най-напред коя, по дяволите, е Кати Кер? Твърдяла, че проект „Съвест“ е само някакъв пробен тест за много по-сериозен план, че истинската цел била не да се лекуват престъпниците с опасни гени, а направо да се убиват. Това, разбира се, можеше и да са празни приказки, ако не бяха няколкото смъртни случая в „Сан Куентин“ вследствие мутации на вашия вектор.

Тя се изправи, скръсти ръце пред гърдите си и закрачи из стаята. Не беше просто ядосана, даде си сметка Алис. Чувстваше се лично засегната.

— И това не е всичко — процеди Памела през зъби. — Кер твърди, че серумът, който тайно сме тествали върху престъпници, е различен от този, който са одобрили от ККХЛ. Заявява, че е била вкарана в лудница, за да не издаде „конспирацията“.

Алис скришом пипна амулетчето си и тихо си пое дъх. Мадлин внимателно я наблюдаваше.

— Добре, нека започнем с доктор Кати Кер — взе думата Алис. — Може и да съм я споменавала преди. Тя е британски учен. Извършила е успешни експерименти с мъжки примати, у които е ограничила склонността към агресия. Именно нейните открития ми дадоха идеята за проекта „Съвест“. Наех я преди девет години да ръководи един от изследователските екипи. Оттогава е работила само за мен. Тя има блестящ ум, но е с лабилна психика. Като се изключат ранните й успехи, през последните години има малък принос към проекта и това силно я разочарова. Когато получихме одобрението от комисията за серума, в чието създаване тя нямаше никакво лично участие, Кер започна да ме заплашва открито. Обещах й да сложа и нея сред създателите на серума, но тя отказа.

Алис се чувстваше неловко да лъже, но се налагаше. Мадлин вече я беше убедила в това.

Памела я изгледа изпод вежди.

— Какво искаш да кажеш? Че е измислила тези клевети само от злоба?

— В основни линии.

Памела още повече смръщи вежди.

— В основни линии? Значи някои от твърденията са истина? Какво ще кажеш за смъртните случаи в „Сан Куентин“? На този лист са изброени цяла поредица от симптоми: симптоми, които водят или до самоубийство, или до мозъчен кръвоизлив.

— Случило се е точно това.

— Какво!

— Но по погрешка.

— Грешка? Не и според Кер, ако се вярва на Ханк Бучър. Защо тогава се чудим, че ви обвинява в намерение да умъртвявате престъпниците? Как е станало?

Алис намести очилата си.

— Въпросните затворници са били инжектирани с дефектни проби. Имало е пропуск в пратката. При рутинна проверка се натъкнахме на дефектните проби и успяхме да спрем по-нататъшното им използване. Фаталните проби нямат нищо общо със серума, който сме използвали при останалите пациенти. Няколкото проби просто са били пипани от чужда ръка.

— От чужда ръка?

— Нищо не можем да докажем. Но след като проверихме манипулациите, се убеждаваме, че единственото несигурно звено във веригата е Кати Кер. Тя има достъп до почти всички апаратури във „Вайро Вектър“, знае как да процедира. Единственото обяснение е, че лично се е опитала да саботира проекта. За щастие открихме грешката, преди случаят да се е разпространил.

— Ами какво ще кажеш за Акселман, Алис? Може да изглежда, че си търсила лично отмъщение за Либи.

В този момент се намеси Мадлин:

— Алис не е знаела, че Акселман е виновен за смъртта на Либи. Научи едва след неговата екзекуция. Става дума за случайно съвпадение. И преди още да си попитала, да, Памела, наистина потулихме смъртните случаи. Нищо не можехме да направим за умрелите. Така или иначе това са все осъдени на смърт. Един скандал само би поставил под опасност успеха на „Съвест“, както и твоята победа на изборите. Страната се нуждае от теб, както и от проект „Съвест“. Не сме сторили нищо с цел да те предадем. Ние сме твоите най-предани приятели. Никога не бихме ти причинили зло. Трябва да ни имаш доверие.

Памела ги изгледа продължително, сякаш премисляше дали да се задоволи с отговора им. Изглеждаше уморена, донякъде изплашена от събитията. Може би й се искаше да им повярва, за да може по-скоро да се заеме с други, по-сериозни въпроси.

— Ами ако журналистът докаже, че гените на Акселман са били променени?

— Няма никакво значение — заяви Мадлин. — Целият този сценарий как умишлено сме убивали престъпници е несериозен. Шестнайсет хиляди души са били лекувани през последните осем години, всички са в прекрасно здраве. Тялото на Акселман беше кремирано, както и тези на другите петима затворници в „Сан Куентин“, затова не могат да се намерят доказателства защо са им били променени гените. Акселман обаче беше сериен убиец. Човек без семейство и без деца. Дори журналистът да успее да събере всички възможни доказателства, никой няма да му обърне внимание. Кати Кер очевидно се е разровила тук-там и използва каквито сведения има, за да ни създаде неприятности. Но не разполага със съществени доказателства.

— Ами какво ще кажете за серума, одобрен от ККХЛ? Кер твърди, че той е бил разработен едва преди четири години — много след като сте започнали неразрешените тестове върху затворниците. Различен серум ли сте използвали?

Алис вдигна рамене.

— Ако трябва да сме съвсем точни — да. Има незначителни разлики, но нищо съществено. Със сигурност нямаме причина да се тревожим за реакция от комисията.

Памела седна и скри лице между ръцете си.

— Защо тогава не сте получили разрешение от ККХЛ за серума, с който сте провели експериментите?

— Защото го подобрихме. В първоначалния серум имаше някои несъвършенства, които биха могли да предизвикат странични ефекти.

— Като например?

Алис не отговори веднага, но Памела се приведе напред в очакване.

— Имаше ниска степен на риск от рак на тестисите и простатата — обясни тя.

— Рак? — Памела почти изкрещя от възмущение. — Лечението, което сме прилагали досега? Лечението, което ми помогна да стана президент, заразява хората с рак?

— Не, не заразява никого. Има съвсем слаб риск, че може да се развие рак. Той е незначителен от статистическа гледна точка. Но решихме, че ще е най-добре първо да решим и този въпрос, затова произведохме подобрена версия — онази, която пробвахме върху доброволци, за да получим одобрението на ККХЛ. Одобреният серум е Девета версия. Естествено, че отсега нататък ще се ползва само подобреният вектор.

— Значи просто сте излъгали ККХЛ? Излъгали сте и мен? — отбеляза Вайс.

Мадлин поклати глава.

— Памела, ти не разбираш. Провели сме теста върху шестнайсет хиляди души и в нито един случай не е имало причина за притеснение. Трябваше да поемем известни рискове, иначе целият проект би се провалил. Може би е трябвало да бъдем по-открити с теб, но аз се страхувах да не те компрометираме.

— Но аз вече съм компрометирана.

— Не, не си. Ако журналистът разполагаше с конкретна информация, вече да я е използвал. Доктор Кер навярно си има причини да мъти водата. Тя е една огорчена жена, в семейството й има случаи на психично болен човек. Не разполага с доказателства, а дори да разполагаше, това вече няма никакво значение. Гласоподавателите, медиите всички споделят твоето виждане за един лишен от престъпления свят. Те искат програмата да заработи. Ровенето в това до каква степен една генетична ваксина се различава от друга нищо няма да промени. Така или иначе престъпниците ще бъдат лекувани с ваксина, която действа и за която разполагаме с одобрението на съответните власти. Това е единственото, от което хората се интересуват. Журналистът не е подбрал добър материал за сензация. Повярвай ми.

Памела погледна листа хартия пред себе си. Очевидно се колебаеше как да постъпи. Но Алис усещаше, че отстъпва.

— И все пак това, което сме сторили, е било неправилно.

Мадлин веднага реагира:

— Ти не си направила нищо. Всичко е наше дело. Ако искаш да се откажеш от поста, давай. Нека проиграем единствения шанс, който обществото е имало от хилядолетия да се отърве от най-жестоките си язви. Ако държиш, и аз ще си подам оставката, но от това полза няма да има. Да, направихме няколко малки прегрешения, но в крайна сметка постигнахме много по-съществени положителни резултати.

— Ами какво ще кажеш за обвиненията на доктор Кер, че си наредила нейното отвличане и си я държала в някаква психиатрична клиника на ФБР, за да си мълчи?

Мадлин презрително изсумтя:

— Това само доказва, че единствената й цел е да създава неприятности. Лудницата изглежда най-подходящото място за нея, но аз самата не съм я затваряла там. Памела, повярвай ми, имаш много по-важни неща, за които да се тревожиш, от една неудовлетворена изследователка и от един журналист, решил да пипне наградата „Пулицър“. Не им обръщай внимание. Съжалявам, ако съм те засегнала, задето не ти казах всичко, но тъкмо това съм имала предвид. Остави на нас да се занимаваме с по-дребните проблеми, а ти се опитай да предотвратиш започването на Трета световна война.

Преди Памела да успее да отговори, мобилният телефон на масата иззвъня. Алис го вдигна и отговори:

— Да, агент Тошак, президентът е тук. Да, ще бъде при вас до пет минути. Благодаря. — Усмихна се и остави телефона. — Е, госпожо президент, вашите телохранители ви чакат, за да ви отведат в Пентагона.

Памела се изправи и тя пристъпи към нея да я прегърне.

— Моля те, Пам, помни, че сме твои приятелки и винаги можеш да разчиташ на нас.

— Така както аз виждам нещата, Пам — каза Мадлин, — ти започна отрано едно голямо и изпълнено с опасности пътуване. Наша е задачата да те пазим от вълните. Аз самата бих сторила всичко за теб. Всичко.

Памела ги изгледа за секунда, след което кимна и им се усмихна. Изглеждаше щастлива, дори трогната.

— Кажете ми само какво ще правите с Кати Кер? Тя изглежда е решена на всичко.

Мадлин се засмя.

— Не се тревожи за това, Памела. Ние ще поговорим с нея.

Алис изчака Памела да излезе. Струваше й се, че представлението, което двете с Мадлин изиграха, е успокоило президентката. Но проблемът с Кати Кер си оставаше.

Алис мислено си повтори всичко, което беше казано на срещата с Памела. Навярно и Мадлин това правеше в момента. Накрая погледна часовника си: самолетът на компанията трябваше да отлети за Сан Франциско след час.

— Мислиш ли, че ни повярва? — попита тя на сбогуване.

Мадлин кимна.

— Да, защото няма доказателства. И защото сама иска да ни вярва.

— Ами какво ще правим с Кати?

Другата жена се усмихна многозначително и се облегна на стола, изпъвайки ръце зад главата си като истински мъж. Черните й очи дяволито блеснаха.

— Ами от Ханк Бучър научих, че доктор Питърс я е оставил да избяга. Джаксън ми се обади малко преди Памела да дойде, за да ми съобщи, че той е бил наказан — веднъж завинаги. Джаксън е по дирите на Кати. Почти е сигурен, че знае къде да я намери. Знае и кой й е помогнал да избяга.

— Кой?

Мадлин не й отговори веднага.

— Люк Декър.

Единствената среща на Алис с Декър беше, когато откриха зловещата галерия, в която баща му беше намерил място и за нейната Либи.

— Значи от него е научила и за Акселман?

— Да. По всичко изглежда, че двамата се познават отдавна. Както и да е, това няма значение. Хората на Джаксън са специалисти в тази област.

Докато я изпращаше, Мадлин подхвърли:

— Между другото, прочете ли последните съобщения от „ТИТАНИЯ“? Всичко е в готовност. Отървахме се от Бърбанк, остава ни само да почакаме. Колкото до Кати Кер и Люк Декър, те няма да ни тревожат още дълго. Колко по-важни фигури паднаха, те ли ще се задържат.

 

 

Докато пътуваше с черната лимузина към Пентагона, президент Вайс бръкна в палтото си и извади списъка с въпроси, който Ханк Бучър й беше връчил по време на приема. С него беше и дискетата. Вайс подаде дискетата на Тошак, началника на отдела в Сикрет Сървис, който отговаряше за нейната безопасност. Мъжът беше среден на ръст, но с внушителни рамене. Беше светлорус и имаше трапчинка на брадичката, което създаваше впечатление, че всеки момент ще се усмихне. Но той рядко го правеше.

— Тази дискета да бъде предадена на генерал-майор Алардайс. Кажи му, че искам пълен анализ. Искам да провериш и за един човек — доктор Кати Кер. Няма да замесваш други служби. Колко време ще ти е необходимо?

— Кога искате резултатите?

— Веднага, ако може.

— Няма проблем, госпожо президент.