Майкъл Корди
Милост за мъжете (10)

8.

Ако „ТИТАНИЯ“ можеше да изразява чувства, без съмнение щеше да бъде изпълнена с огромно задоволство, докато подновяваше данните по проект „Съвест“ и „Престъпност Нула“.

„ТИТАНИЯ“ се помещаваше в Хладилната стая, стерилно помещение в самото сърце на централната сграда на „Вайро Вектър“. Компютърът беше поставен в голям куб от стомана и стъкло, три и шейсет на три и шейсет метра, и беше обвит в охлаждана с въздух покривка от кевлар. Тръбите, от които излизаше стерилизиран въздух, с температура 8° C, издаваха тих, ритмичен шум, който създаваше впечатление, че „ТИТАНИЯ“ диша. Когато някой от инженерите, поддържащи компютъра, влезеше в куба, той задължително минаваше през въздушния душ, който го изчистваше от всякакъв прах, за да не се създава статично напрежение, и след това се обличаше в бял комбинезон, терлици, мрежа за косата и маска за лицето.

„ТИТАНИЯ“ беше рожба на епохата на генното инженерство, когато нуждата да се секвенират веригите на човешкия генетичен код, включващи по три милиарда букви, подтикна на програмисти и производители на хардуер да създадат необходимата техническа възможност за това. Големият пробив настъпи с откриването на геноскопа от „Джиниъс Корпорейшън“, Кеймбридж, щата Масачузетс, няколко месеца преди края на миналото хилядолетие. Революционният генен анализатор обезсмисли използването на електронни логически врати в процесора, като вместо тях наложи употребата на примитивен протеин бактериородопсин, реагиращ на светлината. Това увеличи няколко хиляди пъти скоростта на преработка на информацията, и то в един бранш, който беше известен с това, че всяка година създаваше два пъти по-бързо действащи процесори. Създаде се ново поколение „живи“ биосуперкомпютри, един от най-мощните сред които беше „ТИТАНИЯ“.

„ТИТАНИЯ“ контролираше десетки хиляди проекти, разработвани във „Вайро Вектър“. Програмите му покриваха личния състав и заплатите, контрола над инвентара, охраната на „умните“ сгради, поръчката на суровини, производствените планове и разпределението на продукцията. Освен това машината наглеждаше притока на данни от десетте геноскопа на компанията. В базата-данни се съхраняваха ДНК-характеристиките на всички служители и сътрудници на „Вайро Вектър“, плюс генната секвенция на всеки познат вирус, както и на всеки изкуствено създаден вирусен вектор, над който компанията някога е работила.

И проектът „Съвест“, и „Престъпност Нула“ бяха контролирани от програма, инсталирана в големия дял за ръководство на проекти. В него се намираха най-различни приложения, които наглеждаха графиците и текущото състояние по всеки проект, разработван от компанията. Данните се попълваха автоматично заедно с предложения за подобрения въз основа на постоянния приток на нова информация. Макар че се намираше в сградата на „Вайро Вектър“, компютърът „ТИТАНИЯ“ беше вездесъщ и цялото информационно пространство му принадлежеше. Под негов контрол бяха най-различни търсачки, които анализираха, и когато се наложеше, крадяха необходима информация от другаде; задачата на „ТИТАНИЯ“ беше да научи всичко и да преработи наученото в полезна информация. Познанията във всички науки позволяваха на компютъра да увеличи вероятността за успех на всеки проект, независимо дали става дума за лансирането на нов продукт, за реакция на някой новогласуван закон или за подбиране на ново меню за служебния стол.

Точно в този момент една малка секция от мощната нервна система на компютъра се съсредоточаваше върху програмата „Престъпност Нула“ — най-сложната и най-защитена система, която „ТИТАНИЯ“ следеше.

Най-напред компютърът отбеляза данните, които се отнасяха и до проекта „Съвест“, нищо че той беше почти пред привършване. Доколкото засягаше „ТИТАНИЯ“, „Съвест“ открай време имаше две цели: едната беше да играе ролята на учебен процес как да се развиват вирусни вектори за далеч по-сложния проект „Престъпност Нула“. Другата беше да помогне на Памела Вайс да спечели президентските избори — което също беше от жизнена важност за „Престъпност Нула“. Като прегледа за сетен път развитието на проекта, „ТИТАНИЯ“ отбеляза неговите ключови дати.

„ТИТАНИЯ“ нямаше какво повече да направи. Закъснялото одобрение на Девета версия от страна на комисията беше дошло далеч след очаквания срок, но с предстоящото изявление в петък и с изборите другия четвъртък проект „Съвест“ почти изпълняваше функциите си. Компютърът вече не можеше да влияе върху резултатите, само щеше да ги отбелязва, когато се реализират. По-нататък „ТИТАНИЯ“ провери „Престъпност Нула“.

Тестовете по Първа фаза се бяха оказали напълно успешни, особено след самоубийството на шестия и последен пациент от „Сан Куентин“ преди по-малко от двайсет и четири часа и след като се оказа, че инцидентът от „Картамена“ е бил лъжлива тревога. Но ескалирането на кризата в Ирак беше принудило ръководителите на проекта да изтеглят напред контролирания тест, който представляваше Втора фаза, преди да е осигурено началото на Трета фаза. „ТИТАНИЯ“ поиска информация от своите търсачи, които веднага пресушиха Интернет за всякакви сведения относно евентуалните събития в Ирак. Това, че компютърът знаеше какво точно да търси, улесняваше допълнително задачата.

Една от характеристиките на интелекта е способността да се наблюдават подчинени на логиката структури сред наглед случайни данни. Ако това е истина, то „ТИТАНИЯ“ беше гений. Компютърът се свърза с базите-данни на болниците в Багдад, както и с оперативните системи на иракската армия, и докато в същото време подреждаше наглед несвързани информации от емисиите на Ройтерс, Си Ен Ен, Би Би Си и другите осведомителни агенции по мрежата, усилено се опитваше да изгради логическата връзка и да набележи общата структура. Но все още беше твърде рано. Новините, които очакваше да открие, щяха да се появят след няколко дни. И все пак, поне засега Втора фаза следваше графика.

Едва сега „ТИТАНИЯ“ обърна внимание на Трета фаза — най-сложния етап от всички. Той беше и най-труден за предвиждане.

Като се имаше предвид, че Трета фаза още не е започнала, а Втора беше в ход, компютърът можеше да направи само едно — да провери дали са били спазени графиците за доставяне и подмяна на въздухопречиствателите на летище „Хийтроу“ в Лондон. Щом се потвърди, че всичко е на мястото си, компютърът прецени, че не бива да се променят предварителните предвиждания. Крайният резултат от „Престъпност Нула“ все така се очакваше след приблизително три години — при условие че междувременно не настъпят неочаквани промени.

Докато „ТИТАНИЯ“ подновяваше данните по проект „Съвест“ и програма „Престъпност Нула“ за единствените двама души със златен достъп, охладителните тръби на биокомпютъра сякаш за миг се запъхтяха по-силно… А може би въздъхнаха от задоволство.