Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (72)

Осемнадесета глава
Когато една звезда пътува. Хубаво пееш, но не го прави често. Програмата се държи на златен гвоздей

Минаха няколко месеца, които се сториха на Туфо цяла година. Циркът не стоеше на едно място, а пътуваше от град на град, като навсякъде даваше по две представления на ден. Особено трудно беше в кратката зима — лъвът на два пъти хвана простуда, а Туфо трябваше да пее на трапеца със ситно зъботракане в хладния въздух. Маймунките излизаха на арената с шалчета на врата, докато розовите прасета бяха безразлични към промените на времето — имаха сланинка да ги топли.

Самите пътувания не се отличаваха с големи удобства. Обикновено Туфо стъпяше на широкия лъвски гръб и зяпаше през решетките на прозорчето, но не виждаше кой знае какво: парче горист хълм, проблясване на река, димящ комин на фабрика, корабна мачта в широк залив. Камионите и фургоните, закачени за тях, представляваха половинкилометрова колона. И при всяко пристигане всичко започваше отначало — от спирането на колелата до издигането на брезентовия купол, от сутрешната репетиция до мечтаната вечеря. Внезапната пролет стопли въздуха, ала по цирковите коридори все още се чуваха кихавици. Туфо усърдно репетираше пред празните столове и с още по-голямо желание излизаше пред многобройната публика, но неговият номер започна да избледнява. Напоследък ръкоплясканията, които чуваше, не бяха така гръмки и продължителни.

Защото неговият главен партньор — добрият стар лъв — все по-малко приличаше на себе си. Неприятната промяна дойде след двете му простуди по пътя, но тя най-силно пролича, когато наближиха топлото море. Вече нямаше температура, не се оплакваше от определена болест, но ставаше все по-бавен и умърлушен — даже когато ядеше, очите му уморено се затваряха.

— Много видях, малко разбрах — мърмореше под носа си старият лъв и почти не разговаряше със своя риж приятел. Особено обидна беше неочакваната му неприязън към певческата дарба на Туфо.

— Хубаво пееш, обаче не го прави толкова често — изръмжа след една репетиция лъвът. — Да пееш цял живот е толкова глупаво, колкото е глупаво постоянно да плачеш…

— Защо говориш така? — опита се да защити своята слава на поп звезда Туфо. — Песента в цирка има бъдеще. А когато отдолу танцуваш и ти, номерът става супер. За жалост как да ти го река… ти напоследък не танцуваш, а едва вървиш по арената.

— Бъдеще. Едва вървиш — с досада тръсна гривата си лъвът. — Моето бъдеще отмина. Уморих се от живота, приятелче. Толкова години се катерех към цирковия връх, за да открия, че на върха няма нищо. Кръгла нула! Фалшив блясък и глупави аплодисменти, след което се връщаш отново в клетката. Това е.

— Може би си прав — рече дипломатично Туфо. — Ала искам да ти кажа нещо…

— Преди да ми кажеш нещо, го сдъвчи добре. Друг път ще завършим този разговор — му обърна гръб лъвът и немощно захърка. Даже хъркането му се промени — то вече не будеше маймунките от съседния фургон. В замяна на това очите му примижаваха и главата му клюмваше, преди да е свършила репетицията.

Веднъж лъвът заспа по време на представление. И то тъкмо когато трапецът издигаше Туфо на шеметна височина. Стана нужда дебелият клоун да изтича през арената и да размаха ръце пред дремещия лъв:

— О, той обича музиката, драги зрители, но тя е по-силна от него! Трогателната песен на котарака сломява неговото сърце! Бурята не ще ги раздели!

Наистина е така, но знам, че лъвът обича веселите гатанки. Ето — ще го запитам: „Кой се е родил на този свят без татко и майка?“ Моля за внимание! Виждате, че слагам ухо на муцуната му „Адам, ми отговори той. Адам!“ Колко мъдър отговор, нали!

А сега — втора гатанка. Моля за внимание! И така: „Какво прави един лъв на слънце?“ Пак слагам ухо на муцуната му „Сянка прави, ми отвръща той. Сянка!“

Ето и последната гатанка, драги зрители: „Не се яде, не се пие, а от меда е по-сладко. Що е то?“ „Сънят!“ — ми рече лъвът.

И както виждате — нашият лъв отгатна гатанката и сам дълбоко заспа! Даже рижият котарак прекъсна песента си, за да не го разбуди!…

Какво разбирателство има между животните, драги зрители! Но нека се запитаме — дали има такова разбирателство между нас, хората?

С този приповдигнат въпрос съобразителният клоун сложи край на объркания цирков номер. Приземилият се преждевременно котарак беше ловко прибран в широкия джоб на шишкото, а старият лъв беше изнесен с римска носилка от арената.

Същата вечер една бяла линейка откара лъва до болницата на местната зоологическа градина. Въпреки силното си желание, Туфо не успя да се сбогува с него. Но цяла нощ, докато се мъчеше да заспи в станалата широка лъвска клетка, той си припомняше онези думи: „На върха няма нищо — фалшив блясък и глупави аплодисменти.“

А по време на сутрешната репетиция разбра, че и маймунките с колелата вчера са напуснали цирка. Били поканени да играят в един японски филм. Като се имаше предвид и това, че на слонската маршировка почти никой не ръкопляскаше, цирковата програма се държеше само на един златен гвоздей.