Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (31)

Първа глава
Дъждът мирише на море. Може ли господарят на природата да има опашка? Решението

Какви мисли се въртят в главата на един риж котарак, когато завали първият есенен дъжд?

„Никакви!“ — ще си кажете с насмешка и сигурно ще сгрешите.

Още щом чукна първата капка в прозореца, Туфо се измъкна на балкона, подуши влажния въздух и в главата му се завъртя: „Този дъжд ми носи поздрав от морето!“.

После капките станаха безброй и котаракът цяла нощ не можа да заспи от мисли — весели и тревожни, треперещи и смели. И най-смелата от всички тях беше: „Какво ли щеше да бъде, ако не човекът, а котаракът е господар на природата? Тогава щях да пътувам накъдето си искам — насам или натам, по суша, въздух и вода. Щях да се качвам сам във влака, но не да се крия под седалките, а удобно да седя във вагон — първа класа. Щях да излитам с котарашки самолет — например с някой «Туфо джет» — и да поглеждам света отгоре. И на котарашки кораб щях да плавам, облечен в капитанска униформа…“

Така прекара нощта — в будни мечти. Вече просветваше утро, а дъждът продължаваше да шуми.

Той провря глава между металните пръчки и се опита да близне дъжда. Не успя. „Уж този дъжд е дошъл специално за мен, а се прави, че не ме забелязва — помисли огорчен Туфо. — Но все пак да не прекалявам с навеждането — шестнайсетият етаж не е шега работа!“

Не успя да близне дъжда, ала можа да види пъстроцветните чадъри, които бързаха по улицата, понесени от детска гълчава. Чадърите тичаха и подскачаха, бутаха се един в друг и се разделяха, после отново се събираха като голям шарен букет.

Туфо веднага се досети: децата от квартала отиваха на училище. Те отиваха там, за да научат най-различни важни неща: какви планини и морета съществуват на света, как са подредени звездите в небето, какви мъдрости са изричали хората в различни времена…

Туфо беше надниквал в Косьовата чанта и знаеше — по цели тетрадки изписваха децата с някакви тайнствени знаци. Той не разбираше знаците, но се досещаше — децата ходеха всеки ден на училище, за да станат по-умни и да бъдат след време истински господари на природата. Беше ги чувал как мечтаят на глас за най-чудати приключения.

И мечтите им, за разлика от неговите, навярно щяха да се сбъднат. Защото децата вече можеха да четат и пишат, а той, рижият котарак, главно на своя нос разчиташе — даже най-мъдрата книга да му сложат отпред, той можеше само да я помирише.

Единствените уроци, които беше слушал някога, бяха уроците на неговия крилат приятел Белмондо. Но след потъването на кораба „Ахилес“, умният папагал изчезна в безбрежната синева. Измина доста време оттогава и гласът на верния му приятел все по-рядко прозвучаваше в паметта му. От всички негови уроци Туфо си спомняше само отделни думи…

Както казваше Косьовият баща, когато е сърдит: „Умният си записва, а глупавият все иска да помни!“

А Туфо никак не беше глупав. Той самият стигна до мисълта, че един днешен котарак не трябва да разчита само на спомена. Друго нещо са знанията. Спомените те връщат към миналото, а знанията ти помагат да вървиш напред.

Първият есенен дъжд му помогна да разбере най-после горчивата истина — липсваше му О-БРА-ЗО-ВА-НИЕ!

И Туфо реши да тръгне тайно на училище.