Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (5)

Четвърта глава
Пеещият фонтан. На Туфо не му е до песен

Между дърветата на парка беше наистина тихо, но не чак толкова, колкото очакваше Туфо.

В събота вечер тук идваха всички хора, които обичат природата. Те вървяха по алеята бавно, разговаряха с малко думи или замислено ядяха пуканки. Когато се скриваше и последният слънчев лъч, в средата на главната алея внезапно бликваше пеещият фонтан. Неговите весели струи започваха да милват пейките наоколо и някои предвидливи пенсионери разтваряха над главите си чадъри. Децата пък тичаха край розовите храсти и играеха на индианци, а в лятното кино до езерото прожектираха наистина индиански филм.

Разбира се, Туфо не беше идвал никога тук в събота вечер.

Шумната гълчава наоколо го изненада и той не посмя да се покаже на главната алея. Шмугна се в някаква леха с едри есенни цветя и заприпка успоредно на алеята. От време на време го сепваха човешки гласове и той спираше, притаил дъх. Но най-много го безпокоеше гласът на пеещия фонтан, който идваше отвсякъде. Тази фонтанска мелодия беше приятна, но лошото бе в това, че винаги когато слушаше музика, Туфо започваше да усеща остър глад.

Така стана и сега, фонтанът пееше ария из операта „Ловци на бисери“, а Туфо си представяше малки сребърни рибки, които танцуват под носа му.

Туфо излезе от цветната леха, огледа се и пъргаво затича към брега на езерото.

Езерото го посрещна със студено мълчание, в което се долавяше само шумът на първите падащи листа.

Неочаквано той забеляза някакви особени светлини в другия край на езерото, които му напомниха нещо приятно. Туфо бързо се отправи натам.

Мина край дълга тъмна стена, заобиколи малка постройка с обло стъклено прозорче и смело се втурна към вратата, разтворена пред него.