Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (62)

Осма глава
Когато пътят ти започва от Триумфалната арка. Жан Стефенсон не е сам в пустинята. Керван камили и резервна гума

А в същото време край пясъчните хълмове на Северна Африка прозвъня друго велосипедно звънче. Младият и още неизвестен колоездач Жан Стефенсон продължаваше да натиска педалите, устремен към своята мечта — още от малък той искаше да обиколи Земята с обикновен пътнически велосипед.

Знае се, че големите герои в историята трябва да изминат дълъг и труден път, докато стигнат до своята Триумфална арка.

А младият кандидат за световна слава Жан Стефенсон започна своя път от Триумфалната арка, за да се отправи към забуления с неизвестност хоризонт.

Всъщност Триумфалната арка, стърчаща в центъра на Париж, отдавна беше изчезнала зад гърба му. Стефенсон беше преминал гладките европейски шосета, беше плавал на ферибот през Гибралтарския пролив, беше оставил зад себе си мароканските възвишения и сега въртеше педалите в самото начало на пустинята.

Пред него мержелееше асфалтов път, гарниран с нежни ивици пясък, а зад него пламтеше африканският залез.

„Като че ли вейна прохлада. Само пясъчна буря да не излезе отнякъде!“ — си помисли Жан и отпи глътка ментов чай от пластмасовото маркуче. Тубичката с освежителен чай, сложена под кормилото, му беше подарък от самотен бедуин, размахал приветствено ръце край пътя.

Но това беше още сутринта, а сега, в знойната привечер, умореният велосипедист трябваше да пести глътките, докато стигне до някой гостоприемен покрив.

„Дотук всичко върви добре! — си даваше смелост Жан Стефенсон. — Спуках гума само два пъти — когато блъснах таралежа и когато минах през онази ръждива капачка от кока-кола. Храна също имам достатъчно: походната ми чанта е пълна с бисквити, пакетът със сухи фурми лежи на дъното неразпечатан. И ако искам, мога да се върна мислено у дома — с мен е снимката на моя скъп папагал!“

И младият колоездач извади с една ръка от джоба на фланелката си малко портретче.

— Привет, драги Белмондо — прошепна усмихнат Жан, без да спира въртенето. — Какво ли правиш без мен в онази студена къща?

„Ям слънчогледови семки и мисля за теб!“ — би трябвало да отвърне познатият на всички ни папагал. Но майсторът на мъдри отговори Белмондо беше далече оттук и не можеше да чуе въпроса.

Да, не се удивлявайте — след толкова морски пътешествия и корабни премеждия говорещият папагал Белмондо беше намерил уют и спокойствие в дома на Жан Стефенсон. Дори между двамата възникна добро приятелство. Но когато младият човек трябваше да избира едно от двете — папагала или славата, — все пак избра славата.

Сега Белмондо дремеше по цял ден в пустата стая. Само една девойка от време на време му носеше слънчогледови семки и му говореше какъв храбрец е Жан, тръгнал към неповторим велосипеден подвиг.

— Така е, приятелю Белмондо. Само ти знаеш всичко и ме разбираш добре — въздъхна младият колоездач и прибра снимката. — Дълъг и трънлив е пътят към славата…

Като доказателство на думите му в същия момент под спиците се чу силен гръм. Едва тогава Жан забеляза, че е преминал през един сух трън, довян кой знае откъде на пътя. Сякаш и пустинята потвърждаваше, че пътят към славата е трънлив.

Ако Белмондо беше видял случилото се, щеше мигом да изкрещи: „Абракадабра! Харакири! Аванти!“, но и това нямаше да помогне на злополучния колоездач.

Жан Стефенсон наистина страдаше от отсъствието на папагала, но сега повече го разтревожи липсата на резервна гума.

Погледна към стъмнения хоризонт, сложи велосипеда на гръб и бавно тръгна по асфалтовата лента — с тиха надежда, че ще го настигне някой заблуден автомобил.

Чак късно вечерта го настигна керван камили, на чийто гръб Стефенсон и неговият велосипед стигнаха до крайпътен оазис. Там имаше и малък магазин, откъдето колоездачът можа да си купи резервна гума.

Само че гумата, купена в пустинята, струваше повече от целия велосипед.