Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (15)

Шеста глава
Изненадите продължават. Птица с мустаци. Какво може да направи една кихавица

Туфо вдигна глава към синьото небе и кихна.

После още веднъж.

Пътят му през полето беше дълъг точно 30 кихавици. На трийсетата кихавица камионът неочаквано спря. Туфо се изправи на задните си лапи и видя нещо невероятно: на широка равна поляна стоеше мълчаливо огромна бяла птица с разперени крила, която вместо човка имаше щръкнали черни мустаци. На тялото на птицата бяха изписани някакви букви, а близо до надписа Туфо видя отворена вратичка.

Дойде човек в синя престилка и започна да пренася товара на камиона в корема на птицата. Туфо се сгуши в предния край на каросерията, но дишането на човека все повече приближаваше към него. Тогава котаракът се реши: спусна се тихо от другата страна на камиона и като огледа внимателно голото поле, незабелязано се промъкна към птицата. Издебна момента, когато наблизо нямаше никой, и бързо се вмъкна в тъмния отвор.

В корема на птицата беше тясно и задушно. Натрупаните чували бяха заели цялото пространство и Туфо едва можа да се свие в един ъгъл отпред. Отвсякъде го обгърна остра миризма, зарева мотор.

Ако Туфо беше отвън, щеше да види как щръкналите мустаци на птицата се завъртват бясно в кръг, как тя хуква по равната поляна и как започва да се издига към небето.

Но котаракът не можеше да види нищо, защото беше отново затворен. Този път неговият затвор имаше крила и летеше над хълмовете. Но това не правеше затвора по-приятен. Туфо със съжаление си спомни за топлия килер, откъдето избяга тази сутрин. Там беше доста по-просторно и главното — не миришеше така лошо.

Но най-много го безпокоеше подът — той ту се издигаше нагоре, ту внезапно хлътваше под лапите му и котаракът разтреперан се мяташе в ъгъла…

Той вече съжаляваше, че хукна така слепешката след своя вътрешен глас, че не остана там, където звучаха познатите му гласове. Плашеше го неизвестността — сърцето му тупкаше лудо, а ноктите му безпомощно драскаха по гладката стена.

Лошият мирис изпълваше тясното помещение и ставаше все по-лютив. Туфо започна да киха:

— Мър-мър. Апчихи! Мър-мър. Апчихи!

И сякаш изплашен от котарашката кихавица, самолетът (а всички се досетихте, че Туфо се намираше в самолет) започна да се снишава над полето. Опря колела в земята, затича по една ливада и внезапно спря. Пилотът отвори вратичката на кабината и скочи на тревата.

— Интересна работа — промърмори той, — нещо в мотора киха!

Но точно когато поглеждаше към перките на самолета, той дочу отново непонятните звуци:

— Мър-мър. Апчихи! Мър-мър. Апчихи!

— Я да надникна при чувалите — каза си пилотът и отвори помещението, където бяха подредени чувалите с изкуствен тор.

И неочаквано пред него изникна ококорената физиономия на Туфо, който мръдна мустаци, навири опашка и като метеор прелетя над главата на смаяния пилот.

— Ето каква била повредата — заклати глава той. — Заради един глупав котарак се приземих аварийно сред нивите! Ще ми се смеят в цялата селскостопанска авиация!

И той ядосано тръгна към кабината. След малко гласът му звучеше по репродуктора:

— Продължавам полета в пълна техническа изправност. Повредата, за която съобщих, избяга в неизвестна посока…