Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (29)

Осма глава
Всеобщо удивление на борда. Туфо прави откритие. Лъвът излиза от клетката

Не е трудно да си представим какво оживление настъпи на кораба, щом на палубата му се появи котаракът корабокрушенец. Моряците се смееха, удивено цъкаха с език и протягаха ръка да го пипнат. Някой се досети да сложи пред него паничка с прясно мляко и Туфо пресуши паничката за миг. Като слушаше сърдечните гласове около себе си, котаракът започна да се досеща, че е попаднал сред близки хора.

Разбра това не само от доловените познати думи. На този кораб всички го обграждаха с внимание и усмивки.

Вече не трябваше да се крие по тъмните ъгли и дълго да чака някой да му донесе храна. Смелото му плаване сред океанските вълни в обикновена пластмасова вана го правеше истински герой в очите на моряците. Те често клякаха пред него, говореха му ласкаво и му даваха вкусни неща за хапване.

Туфо наперено се разхождаше по огромния кораб и любопитно надничаше навсякъде — в каютите, в кухнята, в трюма. Понякога се качваше горе и заставаше мълчаливо до капитана.

— О, пътешественико! — казваше му усмихнат капитанът. — На проверка ли си дошъл? Корабът се движи по начертания курс.

И рижият котарак бодро измяукваше в знак на одобрение.

По време на своите разходки из кораба Туфо направи изненадващо откритие — освен различните товари, „Мусала“ носеше на борда си и една голяма клетка, предназначена за Софийската зоологическа градина. В нея виреше рошава глава грамаден лъв. Клетката се намираше в задната част на кораба, близо до кърмата. Дивото животно ококорено се взираше в кипящата бяла следа, която корабът оставяше след себе си в синьото пространство.

За лъва моряците полагаха специални грижи — всяка сутрин му даваха големи късове месо и кофа прясна вода с разтворени в нея витамини. Клетката му беше проветрива и широка, а над покрива грижлива ръка беше разперила огромен плажен чадър.

Но лъвът не беше доволен от живота си. Ядеше с неохота, въртеше се в клетката неспокойно, а погледът му беше замрежен от металните решетки, които го обграждаха отвсякъде.

Един ден Туфо се престраши, доближи до клетката и рече:

— Здравейте! Ние с вас, изглежда, сме роднини…

Лъвът отговори с гордо мълчание.

— Не сте много весел — примигва Туфо, — вероятно пътуването не ви харесва?

— От какво да съм доволен? — изръмжа лъвът. — Кой затворник харесва затвора си?

— Имате известно право — навири опашка Туфо, — но все пак хората добре се грижат за вас.

— Не искам грижи. Искам свобода — тръсна ядосано грива лъвът. — Ти, дребосъко риж, се разхождаш из целия кораб, а аз се въртя в клетката: две крачки напред, две — назад.

— Влизам ви в положението — измърка Туфо, — но не мога да ви помогна.

— Можеш, драги рижльо! — изръмжа лъвът. — Щом сме роднини, бутни резето отвън и отвори вратата!

— Няма ли да ме захапете? — предпазливо запита Туфо.

— Никого няма да хапя! — обеща лъвът. — Ще потичам малко по кораба и ще се върна обратно тук.

— Добре. Ще се опитам да направя нещо за вас — рече вежливо котаракът и протегна лапи към резето.

Подскочи веднъж, подскочи два пъти и накрая успя да дръпне желязното лостче.

Лъвът с радостен рев се втурна по широката палуба.

Двамата моряци, които търкаха с дълги четки палубата, хвърлиха четките и ужасено се разбягаха кой къде види. Корабният боцман наду свирката и като свиреше пронизително, изчезна в трюма. А готвачът, излязъл за малко от тясната кухня да подиша чист въздух, светкавично се покатери по едно въже и увисна горе като голяма бяла чайка.

— Лъвът излезе от клетката! Пазете се от лъва! — проечаха гласове из целия кораб.

Сирената тревожно зави. От горната палуба запъхтяно дотича дежурният помощник-капитан с пушка в ръка.

— Моля ви, не стреляйте! — нададе глас от стълбата един стар моряк. — Ще се опитам да го хвана — две години съм работил в цирка! Дайте ми само някакво въже!

След малко пред очите на развълнувания екипаж се появи странна картина: старият моряк с развъртяно въже в ръка се приближи към лъва и започна да му говори нещо. Всички очакваха да се случи най-страшното, но изведнъж царят на животните седна на опашката си и поклати добродушно глава. Старият моряк вдигна високо ръка и пляска с въжето по мократа палуба. Лъвът се изправи на задните си крака.

„Але-хоп!“ — извика отривисто морякът и плясна отново с въжето. Лъвът изръмжа, размърда крака колебливо и скочи върху голяма дървена макара. Вдигна предните си лапи и застана неподвижен върху нея.

Морякът извади от джоба си устна хармоничка и засвири игрива мелодия.

Лъвът тръсна жълтата си грива и започна да се върти на едно място, подвил грациозно опашка.

Той танцуваше. Той наистина танцуваше весела полка и си спомняше онова славно време, когато излизаше с рев на манежа, огрян от разноцветни светлини. Защото половината си живот той беше прекарал в цирка и неговият дресьор го беше научил на куп необикновени номера, които възхищаваха публиката по всички краища на света.

Но това беше доста отдавна. Лъвът навлезе в години, започна да бърка номерата си и беше обявен за продан. За да спечелят от него повече пари, хитрите търговци го представиха за диво животно, току-що уловено в дълбоката джунгла.

Така лъвът попадна на борда на нашия кораб — като ценен експонат, предназначен за столичната зоологическа градина.

Когато смайващият танц свърши, моряците весело заръкопляскаха. И съпроводен от заслужени аплодисменти, цирковият артист беше върнат отново в клетката.

Ако трябва да преценяваме справедливо, това беше незабравим спектакъл. Но той донесе горчиви минути за Туфо — някой беше забелязал как той отваря с лапите си вратата на лъвската клетка…

И героят беше бързо развенчан. За наказание го лишиха един ден от храна, а вечерта поискаха да го заключат в трюма.

Ала тъкмо отваряха капака, той се плъзна между краката на хората, изтича през палубата и се скри в клетката на лъва…

Разбира се, не влезе през вратата, а се промъкна през пролуките на желязната решетка.

Известно е, че всеки котарак може да мине целият оттам, дето минават мустаците му.