Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (4)

Трета глава
Успешно приземяване. На терена излиза нов играч. Някой вкара гол

Стори му се, че лети безкрайно.

„Пляаас!“

Лапите му потънаха в нещо меко и студено. Замириса му на мляко и зимен ден.

Беше паднал в една голяма кутия, пълна със сладолед.

— Дявол да те вземе! — изкрещя продавачът изплашено и изпусна кутията по стълбите.

Туфо никак не искаше да го вземе някой и затова се втурна надолу, към зеленото поле, където тичаха хора, облечени в сини и червени дрехи. Едно шарено кълбо прелиташе неспирно над полето.

Хората ритаха кълбото, за да го гонят. И го гонеха, за да го ритнат.

Ако беше някъде наблизо, Мастиления котарак щеше да обясни на Туфо, че точно това е важният съботен мач, който кара хората да викат и да свиркат, да пеят песни и да боядисват котараците с мастило.

Но Туфо беше сам. Понякога се случва така — тръгвате заедно с някого занякъде. После спирате под едно дърво и започвате да се катерите по него, но ти падаш неочаквано долу, а приятелят ти стига върха. И твоят приятел на върха хич не поглежда към земята, където ти си паднал. И няма кой да ти обясни как да постъпиш в такива трудни минути.

Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един жълто-червен котарак премина като пламък през цялото игрище, пресече криви и прави линии и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините.

Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко встрани и скочи върху главата на един фотограф.

В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия ъгъл на вратата.

— Гооол! — изкрещя неистово стадионът и във въздуха се размахаха хиляди ръце.

— Гооол! — извика фотографът и заскача зад вратата, забравил за ноктите на котарака.

Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към съдията, а излъганият вратар седна на тревата и заплака.

Туфо мигом помириса във въздуха опасността. Разбра, че цялата тази страшна дандания може да се изсипе върху него.

Защото, когато се обърка нещо, хората все някой котарак ще изкарат виновен.

Сви уши и се втурна към бетонния изход, където стоеше един дебел човек, който тъкмо си събличаше сакото.

Туфо направи лъвски скок, блъсна се в сакото и излезе през ръкава.

По-нататък беше лесно.

Зад него се чуваха гневни гласове, но той вече тичаше към спасителната тишина на дърветата, където всеки котарак ставаше невидим за хорските очи.