Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (45)

Шеста глава
Големият ден. Да става каквото ще. Една рижава звезда в небосвода

Облякоха го в лъскав космонавтски костюм, сложиха му тъмни ръкавици и го понесоха към кабината.

На ракетната площадка нямаше много изпращачи. Напразно Туфо се взираше наоколо, за да види познато лице: само няколко момчета в сиви комбинезони притичваха мълчаливо насам-натам, но и те след малко изчезнаха. Единствено физикът Стрижановски го съпроводи до горния край на стълбата, грижливо го намести в кабината и му рече с тържествен глас:

— Твоят полет, драги рижльо, ще бъде исторически! Подчертавам — исторически! От сърце ти желая приятно завръщане!

Раздруса му лапата и натисна копчето за автоматично затваряне на капака.

Туфо остана сам в напрегнатата тишина. Някаква особена плахост се промъкна в сърцето му, през главата му преминаха куп нерадостни мисли. И тъкмо разгадаваше думата „исторически“ и се мъчеше да си представи какви истории го очакваха отсега нататък, малкият екран пред него затрептя и той съгледа слънчевия образ на Мариела Марон:

— На добър път, скъпи приятелю! Дълго ще бъдем разделени един от друг, но раздялата е само привидна — денонощно ще мисля за теб и ще следя внимателно твоя полет. Знай, че апаратурата на твоя кораб е съвършена и даже в дълбокия космос ще можем да разговаряме — по целия маршрут. През цялата година. Още веднъж — довиждане!

Тя сърдечно му помаха и наведе просълзени очи към своя електронен часовник. От трептящия син екран долетяха познатите звуци на „Лебедово езеро“.

Решителният миг за отплаване в космоса беше настъпил.

Дочу се далечно бучене, придойде тежък тътен и Туфо усети как подът го повдигна с гигантска мощ…

Захапа мустак и стисна очи…

„Да става каквото ще — рече си развълнуван той. — Едно нещо, за да свърши, първо трябва да започне!“

И беше напълно прав. Всяка една работа на този свят си има начало и край — ако не сториш първа крачка, ако не се устремиш напред, няма как да стигнеш до своята цел. Щом си започнал вече, все ще излезеш до някакъв край.

Само че какъв край щеше да има неговото излизане в безкрайния космос? Дали това щеше да бъде само чудесна разходка между звездите? Щяха ли да му стигнат неговите девет живота, за да се върне на Земята?

Но да не избързваме с въпросите. Да се надяваме, че Туфо сам ще ни донесе отговор на всеки един от тях.

Още същата вечер всички радиостанции по Земята съобщиха важната новина, че е изпратен в космоса котаракът Риж (такова име му дадоха в института) и че неговият полет към далечните звезди ще трае една година.

По телевизионните програми непрекъснато се показваха моменти от излитането на пробната ракета, а така също и подробности от земния живот на космонавта: как тренира, свит на кълбо в прозрачната въртележка, как се разхожда заедно с инженерката Мариела Марон сред природата, как прави утринна гимнастика и закусва с рохко яйце, как слуша по радиото симфонична музика.

Вестниците поместиха на първите си страници неговата благородна физиономия, а известни композитори и поети му посветиха вдъхновени творби.

Светкавично долетя и съобщението, че един новооткрит коралов риф в океана е кръстен Риж — не само заради оранжевия цвят на голите му скали, но и в чест на току-що излетелия котарак космонавт.

Но докато славата му по цялата земя растеше, Туфо се отдалечаваше с шеметна скорост от нея. Той дори и не подозираше колко известен е станал сега и как се гордеят с него земните жители…