Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (43)

Четвърта глава
Академик Галактионов обещава да бъде безпощаден. В главата на Стрижановски е влязла риба. Гениално предположение

Важното заседание наистина чакаше. Мнозина от учените вече седяха около продълговатата маса и крадешком поглеждаха часовниците си.

Директорът на института, неразговорливият и строг академик Галактионов, дърпаше прошарената си клиновидна брада и също хвърляше поглед към кръглия часовник на отсрещната стена. Бяха изминали цели 13 минути от обявения час, но няколко стола в залата още стояха празни. Отсъстваха тъкмо хората, които имаха най-важно участие в подготовката на бъдещия полет: младият физик Ерик Стрижановски, специалистът по космическите храни доктор Брюх и русокосата инженерка Мариела Марон. В един такъв момент тяхното отсъствие беше не само неоправдано, но и просто необяснимо.

— Да — обади се в неловката тишина директорът. — Да, така е…

Хората в бели престилки, наредени около заседателната маса, се размърдаха неспокойно. Обикновено Галактионов казваше думичката ДА, когато НЕ беше доволен от нещо в института. Всички тук се досещаха, че вместо за величавия полет към звездите, щяха да си говорят за неприятни земни неща: за дисциплината, за разсеяните глави, за точността на учения и за липсата на уважение към другите колеги.

— Да. Ясно е като минус едно на втора степен, че някои наши работи не са в ред! — повиши глас академик Галактионов. — Дисциплината в института е започнала да се рони! Това и без телескоп се вижда. Да.

Учените, чиито имена се знаеха из целия свят, наведоха глави като виновни ученици. Самите те бяха дошли навреме, но чувстваха, че и в тях има вина — може би трябваше да подсетят по пътя си насам своите разсеяни колеги за важното събиране. Но и как да допуснеш, че те са забравили за срещата: точно днес се решаваше съдбата на пробния полет!

— Вината, драги колеги, е в мен и само в мен! — сякаш разчете мислите им директорът. — Аз трябва да съм по-взискателен. Трябва да съм по-строг — и към себе си, и към вас. Това е не само мое право, но и мой дълг. И заявявам — от днес нататък ще бъда безпощаден, когато…

Точно на думата „когато“ вратата се отвори широко и в залата се втурна с победна усмивка физикът Стрижановски. Очите му мигаха развълнувано зад очилата, буйната му кестенява коса, сресвана грижливо в други дни, сега стърчеше като дива трева в разни посоки.

— Открих! — извика щастливо той. — Открих! Идвам, за да ви кажа: в космоса ще полети не маймунка, не куче, а котарак!

— Как така — котарак? — размърда брада директорът, забравил за своето намерение да бъде безпощаден. — Този вариант, извинете, изобщо не е проверяван!

— Вече е проверен! — завъртя се на пета Стрижановски и очилата му блеснаха като двойна звезда. — Току-що проверих! Направих справка в електронната библиотека. После всичко саморъчно изчислих…

И така — котаракът се отличава с невероятна, подчертавам — невероятна издръжливост и в условия на безтегловност, и по време на падане от голяма височина. Неслучайно казват, че всеки котарак има девет живота! Второ — котаракът лесно се привързва към своето жилище и самотата не го плаши. Трето — котаракът от всичко на света най-много обича риба!

— Риба ли? — намръщи се гнусливо Галактионов, който по рождение не понасяше миризмата на всякакъв вид морски обитатели. — Откъде, позволете да попитам, ви влезе в главата тази риба?

— Преди малко разговарях по видеотелефона с доктор Брюх. Той, хм, е малко неразположен, моли за извинение, че не смее тоест, не може да дойде. Но доктор Брюх ми каза: за космическа храна е напълно подходящо да се използва рибено брашно! Разбирате ли какво означава това?…

Учените се спогледаха и започнаха неодобрително да шумят помежду си. Дочуха се шеговити гласове: „Брашно от риба! А защо не салата от морски таралежи? Хе-хе-хе!“

А един от по-старите физици се провикна, без да вдигне преди това ръка:

— Това е елементарна грешка! Не зная какви изчисления е правил нашият Ерик, но горе брашното ще се разпилее на безброй прашинки! Там не действа законът на Нютон!…

— По-тихо, колеги! — почука с химикалка по масата не по-малко озадаченият директор на института. — И вие, Стрижановски, седнете на стола си и спокойно обяснете всичко.

— Не желая да сядам! Прав мисля по-добре! — разпери ръце поривистият Стрижановски, сякаш искаше да прегърне цялата планета. — Прав съм и в изчисленията, които току-що направих — ето вижте!

И той се втурна към черната дъска, грабна тебешира и бързо начерта някаква схема. Още след първите линии всички познаха, че това е чертеж на космическа кабина.

— Обърнахте ли внимание на тези вътрешни стени? А на подовата плоскост и тавана? Виждате ли стола, масичката и това табло, което е нужно само при излитане? Изчислих тяхната твърдост и пластичност. Всички тези неща могат да бъдат направени от пресовано рибено брашно! Да, от смлени сухи риби, минали под голям натиск! Говоря за нов материал, здрав като талашит, но с много витамини, калории и ценни вкусови качества! И през целия път котаракът ще може да гризе този ри-бо-талашит! През целия път! Подчертавам това!

Стрижановски действително подчерта схемата с две дебели линии, въздъхна облекчено и хвърли през отворения прозорец парчето тебешир.

— Интересно, интересно — размърда клиновидната си брада Галактионов. — Много остроумно разсъждавате, въпреки че… Рибата си е риба. Но това може да реши изцяло проблема с космическата храна…

После трепна изведнъж:

— Какво говоря! Вашето предложение е направо гениално!

Стана от стола, стремително заобиколи масата и раздруса ръката на своя недисциплиниран колега:

— Никога не съм се лъгал във вас! Поздравявам ви! Отлично! — После се обърна към залата: — А сега не ни остава нищо друго, освен да си доставим котарак!

— И котарак си имаме! — усмихна се Стрижановски. — Намира се в лабораторията на Мариела Марон!

След като изрече това име, физикът, кой знае защо, се изчерви.