Георги Константинов Христов
Приключенията на Туфо рижия пират (54)

Здравей, приятелю,

Ти вече познаваш Туфо Рижия пират. Страхотните приключения на рижия котарак сигурно са още пред очите ти: неговото бягство от дома, ловките му финтове по футболния терен, артистичният му скок към телевизионния екран, полетът му със самолет на селскостопанската авиация, юнашкото му напиване с червено вино…

Навярно помниш и неговото тайно отплаване с океанския кораб „Ахилес“, ужасното му премеждие в Бермудския триъгълник, раздялата му с папагала Белмондо и спасението му в алената пластмасова вана…

Ти знаеш и за странното сприятеляване на Туфо с гордия лъв, проследи неговите училищни занимания, разбра как той направи важно откритие за живота на пеперудите и стана кандидат за професор…

После го видя да влиза в Международния космически институт, да лети в риботалашитна кабина към покрайнините на Слънчевата система, да каца аварийно сред земния океан и там отново да претърпява крушение с пиратски кораб…

Колко неща ти вече знаеш за Туфо!

Само не знаеш как Туфо стана суперзвезда и как попадна на котарашката планета.

Ето — сега пред теб е новото му изумително приключение, наречено „Туфо Рижата звезда“.

Тръгни отново след рижата опашка и бъди убеден, че няма да сбъркаш!

Малка вечерна случка като за начало

Рижият котарак Туфо дочу над себе си странно бръмчене — прииждащи звънки звуци, които влизаха от широко разтворения прозорец. Сякаш някой беше прокарал пръчка по блесналите звезди отвън и те прозвънваха като разлюлени камбанки. След няколко мига мелодичното бръмчене изпълни полутъмната стая и в рамката на прозореца се появи ярко светеща чиния. Чинията бавно се наклони на едната си страна, след това на другата, но от нея не се изля димяща супа, нито пък се изтъркаляха кюфтета.

Все пак огромната чиния не беше празна.

Удивеният Туфо забеляза как от нея излиза силен синкав лъч, който се насочва право към стаята. После изскочиха две сребристи фигурки, които се пързулнаха по лъча и една след друга тупнаха на мекия килим. Неочакваните звездни гости носеха на главите си прозрачни скафандри, през които Туфо ясно видя ухилени котарашки муцуни.

— Хайде, Туфо, заповядай в нашия космически кораб! — рече първият звезден котарак, без да си отваря устата. Туфо разбра думите му по особен начин — така понякога чуваше своя вътрешен глас.

— Радваме се, че на тази далечна планета живеят същества, подобни на нас! — обади се вторият. — И най-много ни интересуваш ти. Ние проследихме твоя полет в космоса и геройското ти плаване в океана. Вашите кораби са още несъвършени, но ти се справи отлично!

— Аха. Благодаря за похвалата. Обаче нищо не разбирам — промърмори смаяният Туфо. — Откъде идвате? И как сте научили името ми?

— Ние идваме от другия край на Млечния път. Там котарашката цивилизация е много, много напреднала. Знаем, че земните хора наричат нашите летящи дискове УФО. А ти се казваш Туфо. Разликата е само една буква — рече първият звезден гост.

— За нашия светъл ум никак не е трудно да открием една буква и да произнесем името ти! — горделиво допълни другият.

— Ама как така? Наистина ли на вашата планета котараците управляват всички живи същества? — ококори се Туфо.

— На нашата планета живеят само котараци! Котараци, достигнали до висш разум — отвърна първият гост. — И затова там никой никого не управлява — всеки котарак се управлява сам. Всеки от нас има правото да живее, както си иска…

— И може да лети във всякаква посока! — не закъсня да се обади вторият. — Ние двамата пожелахме да видим планетата на нашите далечни прадеди. Оттук те са тръгнали някога — преди много векове.

— Така ли? Значи ние с вас сменещо като роднини? — подскочи удивен Туфо.

— Да, ние с теб доста си приличаме. Ала аз и моят съпланетник нямаме опашки. Така е в голямата вселена — който поумнее, изгубва опашката си! — рече първият.

— Затова те каним да дойдеш с нас: ти ще видиш нашата планета, а нашата планета ще види опашката ти! — обади се вторият.

— Ха сега де — промърмори Туфо. — Снощи слязох от самолета, днес ме викате на летяща чиния! Не може ли да дойда следващия път?

— Не може. Следващият наш кораб ще дойде след хиляда години! — в един глас се обадиха двамата.

— И аз не знам какво да направя. Не разбирате ли, че хем ми се иска, хем не ми стиска?! Ще ви кажа още по-ясно: ко-ле-ба-я се! — извика обърканият Туфо…

Но една топла ръка го дръпна за опашката и котаракът чу познат женски глас:

— Хайде, рижльо. Предаването „Гости от космоса“ завърши. Време е да излезеш от хола и да си легнеш в картонената кутия.

Туфо подви сънливо опашка и тръгна към килера до банята. След толкова месеци отсъствие за пръв път щеше да нощува в собственото си легло.