Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (51)

Глава 48

Видя, как старши детектив Хърб Бенедикт излиза от болницата. За разлика от Джак той нямаше въоръжена охрана, което беше голяма грешка.

Качи се в колата си, последен модел „Камаро“ Z28 и запали. Фулър го последва с таксито, завивайки наляво по Деймън.

Беше тъмна и студена нощ. Колата вонеше на кръв. Така и не си беше направил труда да почисти, след като уби шофьора. По принцип тази миризма му харесваше, но не и в момента. Беше обладан от ужасна болка. Нестихващото главоболие от една страна и нараненото око от друга, се бореха кое да вземе връх.

Състоянието на окото се беше влошило, изпускаше бяла смрадлива течност, а клепачът стоеше затворен. Без съмнение ставаше въпрос за инфекция.

Проклета котка.

Главата му щеше да се пръсне. Болеше го дори по-силно от времето преди операцията. Вече започваше да се чуди дали лекарите бяха успели да премахнат целия тумор, или бяха оставили някоя малка частица, която с всеки изминал ден нарастваше все повече и повече.

Бенедикт спря на улицата пред магазин за здравословни хранителни добавки. Фулър го изчака да влезе и паркира в една странична уличка.

Не смяташе, че Хърб би могъл да му създаде проблеми, но все пак детективът не беше изкуфял старец. Имаше план, с помощта, на който щеше да го държи под контрол.

Преди два дни беше застрелял един дилър на улицата, вземайки му стоката — голямо количество марихуана (която мислеше, че ще помогне на окото му, но всъщност не свърши никаква работа), няколко грама кока и три презерватива с черен хероин.

Приемането на хероина вървеше гладко, първо нагряваше иглата, след което намираше вената — в това отношение не срещаше никакви трудности, напомняше му за времето, когато вземаше стероиди.

Следваше период на блажено успокоение.

Последната доза си беше инжектирал преди няколко часа и ефектът вече се губеше. Имаше още една спринцовка, която държеше във вътрешния джоб на якето си, с коркова тапа забита на върха й.

Предпочиташе да я запази за себе си, но ако Бенедикт започнеше да буйства…

В този момент дебелият детектив излезе от магазина, държейки протеинов десерт в ръка, зает с разкъсването на опаковката.

Фулър се промъкна зад него. Бенедикт се завъртя и посегна за пистолета си, но убиецът предугади движението и го сграбчи здраво за китката. Приложи хватка тип ключ, едната си ръка сключи около врата на жертвата, а с другата прикова ръката му към гърба.

— Здравейте, детектив. Радвам се да видя, че полагате грижи за здравето си.

Хърб посегна към пистолета, затъкнат в кобура на рамото му, Фулър обаче стегна хватката. Бенедикт беше силен, но не достатъчно. С рязко движение дръпна нагоре ръката на полицая. Натоварването падна върху лакътя и той изскочи от ставата.

Хърб започна да крещи от болка, оказвайки луда съпротива, но убиецът го държеше здраво за наранената ръка, принуждавайки го да върви към уличката, където беше спрял колата. Стигайки до таксито, го накара да падне на колене, издърпа с уста тапата от иглата на спринцовката и я заби във врата му.

Бенедикт продължи да се съпротивлява, но бавно и блажено енергията го напусна.

Убиецът извади спринцовката и отново постави тапата върху иглата, след което я прибра. Взе пистолета на Хърб и натовари безпомощното тяло на задната седалка, отпрашвайки да търси още хероин.

Таксито му осигуряваше добро прикритие, с чиято помощ можеше спокойно да кръстосва онези части от града, където по принцип белите се открояваха. Отиде до „26-та“ и „Кедзи“, район известен като Малко Мексико. Не му отне много време да открие млад испаноговорещ мъж, застанал на един ъгъл. Все пак нощта беше доста студена, за да си висиш сам на улицата просто ей така.

Обиколи два пъти блока и спря. Младежът се запъти към него с бавна, разкрачена походка, обут в широки панталони.

— Tienes cocofan? — Латиноамериканецът имаше малка, къса козя брадичка, а на ухото му висеше златно кръстче.

— Que?

— Cocofan, puto. Zoquete. Calbo. Perlas?

— Calbo?

— Да, смотаняко. Хероин.

— No tengo calbo. Tengo Hydro, vato.

Фулър въздъхна и стреля в нахлупената настрани бейзболна шапка на хлапето.

Рико Суаве се строполи на земята и убиецът набързо го претърси, откривайки три джойнта и шест шишенца, пълни с кафяво вещество във вид на гранули.

— No calbo друг път.

Качи се в колата и изсвирвайки гуми се отправи обратно към убежището си.

На два пъти хора опитваха да го спрат. Той намаляваше, оставяше ги да се приближат, след което отново отпрашваше, преди да са успели да се качат в таксито.

Приятно забавление, типично по американски.

От задната седалка се чу пъшкането на Бенедикт.

— Скоро ще си бъдем у дома, детектив.

Преди да умре Шатен Пател беше живял с приятелката си, чието име Фулър така и не разбра. Обитаваното някога от тях жилище се намираше на приземния етаж на двуетажна къща с голямо, служещо за склад мазе, където понастоящем се съхраняваха тялото на Шатен и това, което беше останало от жена му. Иначе самото място беше скромно и вехто, но пък чисто.

Паркира таксито на алеята зад къщата, и тътрейки тялото на Бенедикт, прекоси задния двор, за да стигне до стъпалата, водещи към мазето. Хърб услужливо носеше чифт белезници в джоба си, с помощта, на които Фулър прикова наранената му ръка към тръба, разположена под циментова мивка и взе ключовете.

Труповете бяха започнали да миришат, той обаче и без това не смяташе да остава дълго. Убиеше ли Даниелс, щеше да изпълни първоначалния си план и да избяга в Мексико.

Но всичко по реда си.

Горе, Фулър напълни чайник с вода, сложи го на котлона и пусна спринцовката вътре. Докато водата вреше извади едно от шишенцата с хероин, отсипвайки четири големи дози. Веществото не приличаше особено на черната смола, която употребяваше, беше по-светло на цвят и по-трошливо. Нямаше го и характерният за хероина мирис на оцет.

Хлапето май го беше нарекло „хидро“. Може би ставаше въпрос за някакъв хибрид между хероин и кокаин, или пък между хероин и екстази.

Не му пукаше особено. Хероин или миша отрова, все тая. Щеше да си го инжектира. Трябваше да се отърве от болката.

На кухненският плот стоеше дебела ароматизирана свещ, която миришеше на ванилия. Фулър я запали, изля чайника в мивката и извади спринцовката.

Постави веществото в една метална супена лъжица и добавяйки малко вода я поднесе над пламъка.

Със свободната си ръка откъсна малко памук от пакета, сложен на масата и го направи на топче с размерите на грахово зърно. Когато наркотикът се разтвори напълно, постави памука върху лъжицата, наблюдавайки как сместа попиваше в него. След това заби иглата в напоената материя и дръпна бавно буталото на спринцовката. Оставаше само да намери подходяща вена и времената, изпълнени с блаженство щяха да се завърнат.

Първо, обаче трябваше да проведе един разговор. Извади мобилния си телефон и набра номера на Джак, докато слизаше към мазето да събуди Хърб.