Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (13)

Глава 10

— Хей, Джаки. Ама ти си се облякла много секси. Откъде знаеше, че ще дойда?

Хари Макглейд беше малко напълнял. Видях го последно преди няколко месеца на снимките на Смъртоносна свобода: Хари Макглейд и Джинджифиловия мъж. Изглеждаше както обикновено — леко брадясал, с жълто измачкано сако и прилепнала червена тениска отдолу.

— Не знаех, че стилът „Маями Вайс“ отново е на мода — подиграх се аз.

— И членът ми е естествено голям — ухили се Хари. — Няма ли да ме поканиш да вляза?

— Не.

— Стига, Джаки. Не вярвам още да си бясна.

— Не съм бясна — излъгах аз. — Приготвям се за среща. Защо не се отбиеш някъде след Коледа на 2012 година?

— Джаки, партньоре…

— Вече не сме партньори, Макглейд.

Хари разпери ръце.

— Виж, съжалявам. Мислех, че ще останеш доволна от работата на екипа.

Бях присъствала на снимките, защото Макглейд настояваше да се срещна с режисьора и актрисата, която изпълняваше моята роля. „Така ще са сигурни, че всичко е заснето, както се е случило“, беше ми казал той.

Накрая излезе, че героят ми изпълнява единствено комична функция, а на това отгоре по време на половината филм носеше различни обувки. Отново се почувствах неудобно, припомняйки си сцената, в която глупачката с моето име, чете т.нар. Фернандо — права на заподозрян.

— Включи ме като технически консултант на филм, който не отразява нито един аспект от полицейската практика.

— Ха-ха. Сети се за сцената с правата Фернандо, нали? Най-комичната във филма.

Опитах да му затръшна вратата, но той подложи крак.

— Джаки! Моля те! Наистина искам да поговорим. Много е важно.

Облегнах се и бутнах по-силно.

— Въпросът е на живот и смърт! Моля те! Тези негодници са италианци!

Познавах Хари и знаех, че ще продължи да ме тормози, докато не стане неговата. Мислех да го арестувам, но колкото и забавно да би било, Лейтъм щеше да се появи всеки момент, а аз не исках да прекараме вечерта си в участъка, занимавайки се с Макглейд.

— Давам ти тридесет секунди, Макглейд, после изчезваш.

— Шейсет.

— Тридесет.

— Четиридесет и пет.

— Двадесет.

— Добре, съгласен. Тридесет секунди и се махам. Пуснах вратата и Хари се ухили.

— Благодаря, Джаки. Ще ме пуснеш ли да вляза? Дръпнах се настрани и му позволих да мине. Той влезе бавно, оставяйки след себе си силна миризма на „Брут“.

— Значи това е твоето местенце? Малко е невзрачно.

— Остават ти двадесет и пет секунди.

Хари спря да играе с пръсти по канапето ми и ме погледна.

— Добре, ще говоря направо. Бих искал да те помоля за една услуга. Познаваш ли сержант от дванадесети участък на име Пиърс?

— Не.

— Ами, той е…

В това време се чу звънецът. Тъкмо навреме — казах си аз и натиснах бутона за интерком.

— Слизам веднага, Лейтъм.

— Може ли да се кача? Тези неща трябва да се сложат във вода.

Не знаех какво да отговоря. Наистина не исках Лейтъм да има вземане-даване с Макглейд.

— Джаки! — извика Хари. — Връщай се в леглото! Сръгах силно Макглейд в ребрата и той изкрещя. Въпреки че не бях много тежка, тренирах за черен колан втора степен по таекуон-до и знаех как да удрям.

— Джак, кой беше това? — обади се Лейтъм.

— Хари Макглейд. Той тъкмо си тръгва.

Макглейд се опули.

— Обеща ми тридесет секунди!

— Джак — изрече объркано Лейтъм. — Може да излезем и утре, ако си заета.

— Не! Качвай се.

Отворих му вратата, забивайки пръст в мекия гръден кош на Хари.

— Ти изчезваш — казах му аз.

— Но ти каза…

— Ако веднага не си тръгнеш ти обещавам, че ще направя всичко възможно никога да не получиш онова, което искаш от мен, каквото и да е то.

Макглейд се замисли.

— Значи, ако си тръгна ще ми помогнеш?

— Дори не знам за какво става въпрос — отвърнах аз.

— Кога ще ти е удобно да поговорим? — Хари бръкна в джоба си и извади джобен компютър. — Както виждам утре на обяд съм свободен.

— Добре. Утре ще обядваме заедно. Сега обаче трябва да си тръгваш — натъртих аз и го избутах от вратата, след което изтичах в банята да си проверя грима и прическата. Изпих два аспирина. Макглейд винаги носеше главоболия със себе си.

Когато на вратата се почука, вложих цялото си старание да изглеждам приятно усмихната.

— Здравей, Лейтъм.

Лейтъм беше застанал в коридора с дузина рози в ръка и озадачен поглед. До него, прегърнал го през рамото, стоеше Хари.

— Добри новини, Джак. Можем да отменим утрешния обяд. Приятелят ти ме покани на вечеря с вас.

— Каза, че било въпрос на живот и смърт — сви рамене Лейтъм.

Погледнах Хари, както обикновено гледах изнасилваните и убийците.

— Макглейд… — започнах аз.

— Няма да стоя много и ще си платя. Заведението с най-добрата кухня в града е точно зад ъгъла — прекъсна ме той.

— Чакай тук — казах му аз, придърпвайки Лейтъм вътре, след което затворих вратата.

Лейтъм изглеждаше добре. Беше облечен в тъмносив костюм със светлосива риза и наситеносиня копринена вратовръзка. Казано накратко, един елегантен бизнесмен.

— Значи това е Хари? Изглежда по-стар и по-дебел от актьора, който участваше във филма.

— Освен това е и по-глупав. Тези за мен ли са?

Той ми подаде розите, аз вдъхнах аромата им, както повеляваше традицията и възкликнах:

— Прекрасни са.

— Ти си прекрасна — отвърна Лейтъм.

После се приближи да ме целуне и в момента, в който устните му се докоснаха до моите, изтръпнах цялата. Изведнъж исках да забравя за вечерята, за Макглейд и да завлека Лейтъм в спалнята. И може би щях да го направя, ако котката не си беше свършила работата в леглото ми.

— Трябва да ги потопим във вода — каза Лейтъм и понесе розите към кухнята, спирайки се при вида на бъркотията вътре.

— Какво е станало тук? Прилича на Помпей след изригването на Везувий.

— Дълга история. Ще ти я разкажа на една романтична вечеря.

— Джаки! — извика Макглейд, блъскайки по вратата. — Какво толкова се бавите? Да не би да се натискате вътре?

Лейтъм се засмя:

— Романтична вечеря, а?

— Пистолетът ми е в чантата. Искаш ли да го застрелям? — предложих аз.

— Нека първо си плати вечерята.

Намерих една ваза в шкафа, докато Лейтъм подрязваше стъблата. Когато всичко беше готово, го целунах още веднъж, а после избърсах червилото от устните му.

— Е, какъв е този важен въпрос, който искаше да ми зададеш? — попитах аз.

Той се усмихна и отвърна с озарен поглед:

— Скоро ще ти кажа.