Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (16)

Глава 13

Видя ги да влизат в спортната кола и да отпрашват. Онази кучка Даниелс, заедно с дебелия й партньор Хърб Бенедикт.

Излезе от колата и се качи до апартамента на Колин Андрюс.

Очакваше да стигнат до Андрюс, но не толкова скоро.

Нямаше голямо значение. Просто малко щеше да избърза с плана.

До входната врата имаше празна пластмасова бутилка от сода. Взе я и влезе в сградата.

Вътре беше тъмно и горещо. Извади чифт латексови ръкавици от предния си джоб и ги нахлузи на големите си, потни ръце.

Имаше леко главоболие, но аспиринът си вършеше работата за момента. В края на краищата тук беше по работа, не за удоволствие.

Въпреки всичко пак усещаше онази специфична възбуда.

— Полиция — извика той, докато тропаше по вратата на Андрюс.

Не последва никакъв отговор.

— Полиция, отворете! — почука отново.

— Няма да ви пусна без заповед — прозвуча уплашен мъжки глас.

— Имаме заповед — излъга убиецът.

— Пъхнете я под вратата.

Огледа се наоколо, беше чисто. Направи крачка назад и връхлетя с рамо.

Касата се строши с трясък, а Колин Андрюс лежеше проснат на земята, хванал с ръце кървящия си нос. Убиецът влезе и затвори вратата, намествайки я на мястото си.

— Колин? Кой е там?

Ухили се. Не очакваше да чуе женски глас.

— Ще бъде забавно — каза си той.

Колин отвори широко очи и се опита да се измъкне, пълзейки по пода.

Помисли си дали да не го срита, но не искаше да изцапа панталоните си с кръв. Извади деветмилиметров „Файърстар“, който беше взел от касата за доказателства същия ден, когато взе и мобилния телефон на Андрюс, и от който смяташе скоро да се отърве.

— Извикай и нея — каза той, опрял оръжието в челото на Колин.

Андрюс отвори уста, но не успя да каже нищо.

— Доведи я веднага — извика той и го удари силно по главата с дръжката на пистолета.

Колин извика майка си със сподавен от плач глас.

Беше облечена с тениска и дънки, доста по-млада и по-красива, отколкото очакваше.

— Здравей, мамче — каза той, изпращайки й въздушна целувка. — Седни на дивана, тримата трябва малко да си поговорим.

Жената обаче не се подчини и сложи ръце на кръста.

— Майко, сядай — извика Колин с лице, обляно в кръв и сълзи.

Тя кимна и го послуша.

— Така, ето каква е сделката — уличният жаргон го развесели. — Ще ви задам няколко въпроса, получа ли точните отговори, си тръгвам и повече няма да ме видите, не ги ли получа обаче…

Без да довърши шибна Колин с пистолета през лицето, събаряйки го на земята.

— Разбрахме ли се?

Погледна жената, тя му отвърна с хладен поглед, но все пак кимна. Андрюс се беше сгушил на пода и трепереше. Убиецът го сръга с крак и го попита:

— Познаваш ли ме?

Колин вдигна очи към него и кимна утвърдително.

— Кажи ми кой съм.

— Когато ме арестуваха, вие ме заключихте в килията.

— Точно така, а спомняш ли си какво ти казах тогава?

— Казахте ми да не си блокирам картата — преглътна трудно Колин.

— Нещо друго?

— И че ако го направя, ще ме обесите на първата лампа.

— Много добре, запомнил си. Повярва ли ми тогава?

— Не съм блокирал картата, наистина не съм!

— Знам, затова и не висиш на лампата отпред, но каза за мен на ченгетата, нали?

— Нищо не съм им казвал — поклати бързо глава Андрюс.

— Сигурен ли си?

— Господи, сигурен съм!

— Стани и седни на дивана до майка си.

Колин стана от пода и рухна върху дивана. Ченгето знаеше, че го е пречупило и че казваше истината.

Погледна часовника си, можеше да се позабавлява още малко.

— Мамче, лъже ли ме твоето момче?

— Колин не лъже — отвърна тя и прегърна плачещия си син.

Любуваше се на непокорството в очите й, дори възбудата му нарасна.

— Така ли? Обаче продава наркотици, нали?

— Бях тук, когато се появиха онези полицаи, нищо не им каза — отвърна тя, галейки го по главата сякаш беше кученце.

Ченгето се приближи към тях, чувстваше, че ще избухне.

— Изглеждаш ми умна жена. Ако ти и твоето момче искате да останете живи, ще трябва да направите нещо за мен. Знаеш ли какво е то?

Жената го погледна, кимайки с глава.

— В джоба ми има презерватив. Извади го.

Тя бръкна с горещи ръце в панталоните му.

— Сложи ми го и започвай. Направи ме щастлив, мамче, и ще ти подаря живота.

Не беше най-добрата, която някога е имал, презервативът също притъпяваше удоволствието, но със сигурност беше по-добра от онази кучка жена му.

— Хей, Колин, мисля, че майка ти го е правила и преди. Много е добра.

Минаха няколко минути. Единствените звуци, които се чуваха, бяха сподавеният плач на Андрюс и дишането на убиеца, което ставаше все по-учестено.

— Точно така. Супер — пъшкаше той.

Наближавайки връхната точка, той опря дъното на празната пластмасова бутилка, която държеше, в главата на жената и пъхна цевта на деветмилиметровия пистолет в отвора.

— Достатъчно! — извика той, бедрата му се свиха и стреля. Куршумът мина през челото й и се заби в дивана.

Бутилката заглуши шума, чу се леко пукване все едно някой беше плеснал с ръце.

Колин вдигна глава, вперил очи в майка си, докато тя се свличаше на пода.

— Не гледай така изненадано. Нали знаеш, че на ченгетата не може да се вярва — каза той и захвърли настрани пълната с дим бутилка. След това взе една възглавничка, сложи я върху лицето му и опря пистолета в нея.

Прозвучаха четири изстрела и тялото на Андрюс се отпусна върху дивана.

Без да сваля презерватива убиецът закопча панталоните си, вдигна пластмасовата бутилка и излезе от апартамента. На стълбището нямаше никой, отвън също.

За щастие и главата спря да го боли.

Скочи в колата и погледна часовника си. От обедната му почивка бяха изминали петдесет и пет минути.

Подкара бързо към участъка, след няколко пресечки изхвърли презерватива през прозореца, а след още няколко го последва и бутилката.

На път за районното спря пред „Уобаш Бридж“ и отби до бордюра. Взе оръжието, излезе от колата и отиде до Чикаго Ривър. Хвърли пистолета в зеленикавите води на реката без някой да му обърне внимание. Връщайки се в участъка, на паркинга не видя камарото на Бенедикт, беше ги изпреварил.

Паркира колата си и влезе в сградата, чудейки се кого мразеше повече, Джак или онова дебело лайно Хърб.

Качи се по стълбите и се отправи към кабинета на Бенедикт. Планът му беше прост. Щеше да продължи да убива жени и да оставя на местопрестъпленията различни неща, принадлежащи на Джак и Хърб.

Когато накрая стигнеха до разплитане на случая, щеше да ги убие и двамата и да нагласи нещата така, сякаш са се избили един друг. Той самият щеше да разреши останалите убийства, стоварвайки вината върху своя приятел, погребалния агент Дерик Ръшло. За съжаление обаче Дерик нямаше да изкара до процеса. Просто, ефикасно и много забавно.

Провери дали някой не го наблюдаваше и се вмъкна в офиса на Хърб.

Търсеше нещо, каквото и да е, нещо, което Бенедикт щеше да познае, като го види при следващата жертва. Натъкна се последователно на щипка за вратовръзка, ръчен часовник, снимка на грозната му жена…

— А ето — спря се той.

В едно от чекмеджетата на бюрото откри карта за библиотека, която веднага взе, без да се колебае.

— Мога ли да ви помогна полицай?

Завъртя бързо глава и видя Бенедикт да влиза в кабинета си с голяма чаша кафе, докато го гледаше въпросително.

— Здравейте, детектив. Просто исках да ви оставя това — отвърна убиецът и спокойно прибра картата в джоба си, а междувременно извади шишенце с хапчета, което подаде на Хърб.

— Болкоуспокояващо без съдържание на аспирин — прочете той.

— Сещате ли се, хапчетата, които ми дадохте миналия месец?

— О, да. Благодаря — отвърна Бенедикт, потупвайки го по гърба сякаш бяха първи приятели.

— Ами аз да се връщам на работа тогава. Доскоро.

— В крайна сметка затова ни плащат — ухили се Хърб. — Да пазим и да служим.

— Много лошо, че няма да има кой да те предпази от мен, старче. — каза си убиецът.

На излизане от кабинета се сблъска с Джак, разливайки част от кафето й.

— Добър ден, полицай.

— Добър ден, госпожо лейтенант.

— Кучка. — Ако нещата вървяха по план, Хърб и Джак нямаше да се мотаят в краката му още дълго.

Върна се на бюрото си, седна и пое дълбоко дъх. Замалко да се издъни.

Мислеше за Хърб Бенедикт и по-специално, как да го убие. Досега не беше убивал толкова важен човек. Всъщност за него би било предизвикателство, а предизвикателствата винаги са забавни. Реши, когато настъпи моментът, да го направи с голи ръце. Един срещу един, без нож, без пистолет. Щеше да го пребие до смърт. Лейтенант Даниелс обаче беше здрава и силна. Можеше да се забавлява с нея цяла вечер в пластмасовата си стая в южната част на града. Би могла да изкара дори и цял уикенд, ако подходеше по-внимателно в случая.