Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (25)

Глава 22

Когато се събудих Лейтъм ме държеше за ръката и се усмихваше.

— Здравей, шампионе. Мина един час от операцията, извадиха два куршума от коремната ти стена.

Огледах се наоколо, бях настанена в обикновена болнична стая, след което отново заспах.

Втория път, когато се събудих, видях Хърб.

— Добро утро, Джак. Как се чувстваш?

— Боли ме стомахът — отвърнах аз, или по-скоро се опитах.

— Ще кажа на доктора да ти увеличи морфина.

Поклатих глава в знак, че не искам.

— Жадна ли си?

Кимнах в отговор. Бенедикт наля малко вода в една чаша и я поднесе към устните ми. Отпих две глътки, а други две се изляха върху лицето ми.

— Ден? — успях едва да промълвя.

— Днес е петък. Тук си вече двадесет и четири часа.

— Холи?

Хърб поклати глава.

— Фулър?

— В момента се възстановява. Ще ти кажа повече, когато се пооправиш.

— Кажи ми.

— Виж, ето как смятаме, че се е случило всичко, само искам да потвърдиш дали сме прави. Фулър е държал Холи за врата. Ти знаеше ли, че той има оръжие?

Поклатих глава.

— Стрелял е през тялото на жена си. Куршумите са минали през нея и са заседнали в коремните ти мускули. Май си струва човек да прави коремни преси.

Изсумтях в отговор. Не коремните преси, а самата Холи ме спаси. Тялото й уби скоростта на куршумите и затова те не можаха да се забият по-навътре.

— Изстрелът ти е отнесъл част от главата му в областта над дясното око, засягайки главно черепа. Докторите вадиха парченца кости от мозъка му в продължение на десетчасовата операция, но също така откриха и нещо друго.

— Какво?

— Фулър е имал мозъчен тумор, голям долу-горе, колкото черешка. Премахнаха и него и сега той е в стабилно състояние.

Измънках нещо, опитвайки се да помоля за още вода, от която в крайна сметка отново изпих една част, а останалата разлях. Тих глас нашепваше в главата ми, че трябваше да застрелям Фулър веднага, преди да убие жена си.

— Лейтъм трябва да дойде всеки момент. Отиде да вземе нещо за хапване. Всичките тези цветя са от него — каза Хърб, посочвайки с ръка.

Едва тогава забелязах струпаните около леглото ми букети, обсипани с плюшени играчки и балони.

— Стои неотлъчно до теб, откакто си тук, Джаки. Като вярно куче е.

— Случаят? — попитах аз, тъй като не ми се говореше за Лейтъм.

— Напълно ясен е. Открихме увито в найлон тяло в джипа на Фулър. Отпечатъците му са навсякъде, но това вече е без значение. Щатският прокурор ще повдигне обвинение за случаите с предните две жертви, Айлийн Хътън и Дави Маккормик, както и за семейство Андрюс.

— Ъъъ?

— О, вярно. Ти не знаеш. Дилърът и майка му са били застреляни. Свидетели са видели едър бял мъж да напуска местопрестъплението. Фулър е правил ужасно много грешки, сякаш е искал да бъде разкрит.

Поех дълбоко дъх, вдишвайки миризмата на изопропилов разтвор и йод. Мястото, където беше вкарана системата, ме сърбеше. Усещах болки в стомаха, но не отвътре, както при язва, а отвън, все едно някой ме беше сритал. Дръпнах завивките си и отметнах болничната престилка встрани, притискайки с ръка огромната превръзка около корема ми, при което Бенедикт тактично сведе поглед.

Вероятно заради притискането изпитах спешна нужда да отида до тоалетната, седнах изправена на леглото и стъпих върху пода. Плочките бяха студени.

— Къде отиваш?

— В банята.

— Не знам дали би трябвало да ставаш.

— Искаш да се напикая ли?

В крайна сметка Хърб ме заведе до банята. След като се облекчих, се почувствах леко замаяна и известно време поседях подпряна на мивката, докато светът около мен спря да се върти. Изглеждах ужасно, косата ми също. Гримът ми беше паднал, оставяйки възрастта и изтощението да излязат на показ. За капак на всичко бях и бледа като мъртвец.

Излизайки от банята, заварих Лейтъм в стаята. На лицето му беше изписана меко казано изтощена усмивка, а в ръцете си държеше нов букет, този път потопен в голяма чаша от кафе.

— Здравей, Джак. Изглеждаш страхотно — каза той и според мен наистина го мислеше.

Може би беше от лекарствата, от болката, или от вината, която изпитвах, но веднага избухнах в сълзи. Той ме обгърна нежно, внимавайки да не ме нарани по някакъв начин, аз обаче се притиснах в него с всичка сила. Исках да останем така завинаги.

— Толкова се радвам, че си добре, Джак. Съжалявам, че не ти се обадих. Обичам те.

— И аз те обичам, Лейтъм. Господи, наистина те обичам.