Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (49)

Глава 46

В момента, в който видях светлините пред блока, веднага разбрах. Спрях колата, излязох и побягнах.

— Джак! — чух приглушения вик на Алън след мен.

Хърб стоеше на стълбището и като ме видя, се втурна да ме прегърне.

— Джак, решихме, че те е хванал.

— Фулър? — успях да изрека аз.

— Убил е три ченгета, както и доста други хора, измъкнал се е.

Очите ми се напълниха със сълзи.

— М-Мама? — едва отроних.

— Сега ще я свалят.

— Мъртва ли е?

— Не, но състоянието й е тежко.

Измъкнах се от прегръдката на Хърб и се втурнах нагоре по стъпалата.

Навсякъде гъмжеше от полицаи, парамедици и членове на екипа за оглед на местопрестъпленията. Непрекъснато срещах изпълнените с болка погледи на хора, които ме познаваха. На пода в кухнята имаше черен чувал.

Дъхът ми секна. Разтворих ципа, беше господин Грифин. Половината от главата му липсваше.

Влязох в дневната, съзирайки носилка, на която интубираха смазано от бой тяло.

— О, не…

Хвърлих се към нея, не вярвайки, че това потрошено, окървавено създание, беше моята майка.

Успях да хвана ръката й, беше студена и отпусната. Не можах обаче да остана, защото лекарите ме избутаха встрани. Исках да я последвам, да отида с нея, но краката ми не издържаха и рухнах на пода.

Нещо се отърка в мен. Господин Фрискърс.

Притиснах го до себе си и горчиво заплаках. Плаках, докато не ми оставаха нито глас, нито сълзи.