Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (22)

Глава 19

— Тръгва.

Холи Фулър излезе от жилищния блок и си извива такси.

Хърб потегли след нея. Свалих слушалката от ухото си, слагайки я в джоба. Веднага след като Макглейд накара Ръшло да пропее, изискахме съдебна заповед за подслушване на домашния телефон на Фулър. Едно фалшиво обаждане под претекст, че правим проучване на пазара, беше достатъчно да разберем, че Бари го нямаше у тях. И тъй като за него това беше почивен ден, решихме да изчакаме, докато нещо не изскочи.

Телефонният разговор в известна степен ме обезпокои. Фулър явно много внимаваше да не спомене името на магазина, където щеше да се среща с жена си. Пък и за какво му бяха нови дрехи? Дали знаеше за Ръшло? Надявах се, че не. Бари Фулър не беше от хората, които лесно можеха да бъдат хванати, при положение че са били предупредени.

— Тук е Две-Делта-Седем, движим се зад жълто такси с номер шест-четири-седем-девет Томас Ексрей. Клиентката е Холи Фулър, тридесет и две годишна, руса, висока метър и седемдесет и пет, петдесет килограма. Облечена е в тънка червено-оранжева рокля, със себе си носи спортен сак марка „Найк“. В момента се отправят на юг по „Мичиган авеню“. Не предприемайте нищо. Повтарям, не предприемайте нищо. Край — наредих аз по радиостанцията на Хърб.

— Разбрано Две-Делта-Седем. Пощенски гълъб Дванадесет-Деветнадесет на позиция в южния край на „Уобаш“. Край.

— Разбрано. Шестнайсет-Ангел-Девет, свиваме на изток по „Гранд“, ще ги прихванем. Край.

Колите ни бяха цивилни, но въпреки всичко един обикновен бял седан говореше сам по себе си. Затова и заповядах на хората си временно да изчакат. Дори да я загубехме от таксиметровата компания винаги можеха да ни кажат къде е слязла.

— Дали не отива в „Уотър Тауър Плейс“? — попита Хърб.

— Възможно е. Или на „Стейт стрийт“. Прилича на жена, която не обича да пазарува евтино. Обувките й са „Ферагамо“.

— И ги позна само като ги видя с бинокъла?

— От два месеца гледам едни такива. Струват петстотин и петдесет долара.

— Да не би да вървят в комплект с екскурзия до Рио?

— Хърб, не се опитвай да говориш за мода и ти обещавам да не коментирам този голям червен пенис, с който се разкарваш насам-натам.

— За камарото ли говориш? Купих си го за удоволствие.

— Същото е направила и Холи Фулър.

Движението беше натоварено, нещо напълно нормално за „Магнифисънт Майл“ през почивните дни. Все пак ставаше въпрос за най-известната част в Чикаго. Тук се намираха небостъргачите „Джон Ханкок“ и „АОН Център“ (известен отпреди като „Амоко“, а още по-рано като „Стандарт Ойл“), „Ниймън Маркъс“ и „Сако“, кеят, Института по изкуствата, операта. По-нататък на юг следваха фонтанът на Бъкингамския мемориален център, Фийлд Мюзиъм, аквариумът „Шед“ и планетариумът „Адлер“.

Тротоарите също бяха пълни с хора, не съвсем претъпкани, но свободно място почти нямаше. Слънцето печеше жарко, а лъчите му, отразяващи се в колите, правеха използването на бинокъла невъзможно.

— Подмина „Уотър Тауър“. Продължава на юг по Мичиган. По-полека, Хърб, залепил си се за бронята й. До газта има и друг педал, който не помня да си натискал.

Бенедикт намали скоростта, оставяйки таксито да дръпне малко напред.

— Джак, ами, ако се наложи да го застреляме?

Знаех какво изпитва. Ченгетата притежаваха изключително силно развито чувство за закрила помежду си. Да арестуваш или простреляш колега беше едва ли не немислимо. Системата наши срещу чужди работеше безотказно, но наши срещу наши се приемаше като анатема.

— Ще си свършим работата. Ще го застреляме.

— Не мога да повярвам, че е Бари. Не мога да повярвам, че той би могъл да извърши подобно нещо. Господи, та аз го имам за приятел.

Аз също не можех да повярвам. Мислено се връщах към срещите ни, опитвайки се да открия някакви знаци в подкрепа на твърдението, че беше сериен убиец.

Такива обаче нямаше. Фулър беше успял да заблуди всички ни.

— Хърб, и двамата знаем, че най-страшните чудовища носят и най-добрите маски.

— Той минава за добър човек.

— Добрите хора не кълцат проститутки.

Таксито зави надясно по „Рандолф“ и още веднъж надясно по „Стейт“, като накрая спря пред „Маршал Фийлдс“.

— Клиентката слезе на северозападния ъгъл на „Стейт“ и „Рандолф“. Всички екипи да се съберат на указаното място, но никой да не предприема нищо, докато обекта не се появи. Край.

Холи Фулър плати на шофьора и влезе в големия магазин. В същото време Бенедикт спря до таксито. Сложих слушалката, закрепяйки микрофона на блузата си и след като информирахме подкрепленията, че госпожа Фулър беше влязла в сградата, двамата с Хърб побързахме да я последваме.

Магазинът беше претъпкан. Тълпи от мъже и жени, облечени в богата гама от облекла, като се започне от официални костюми и се стигне до тениски и сандали, непрекъснато сновяха насам-натам. Горещините се отразяваха добре на бизнеса, особено пък при наличието на добър климатик.

Забелязахме Холи да се качва на ескалатора. Изчакахме около тридесет секунди и тръгнахме след нея. Една светеща реклама информираше клиентите, че мебелите и всичко свързано с обзавеждането, се намираше на петия етаж.

Пред ескалатора имаше опашка, но в крайна сметка успяхме да се качим, бутайки се между хората.

— Виждаш ли я?

— Ето там. На единадесет часа.

Проследих ръката му и съзрях Холи два етажа над нас. Не беше трудно да я забележиш, което ме наведе на мисълта колко много биехме на очи ние двамата с Хърб, особено пък той.

— Слез на третия етаж, намери си някое по-закътано местенце и се оглеждай за Фулър — казах аз.

Бенедикт кимна в знак на съгласие. Чрез микрофона поисках допълнителни подкрепления, които да блокират всички изходи при моя команда.

Бенедикт слезе на третия етаж, а аз продължих нагоре. На петия се огледах за Холи. Видях я да разглежда разни ориенталски килими. Фулър не се виждаше, поне засега. Тълпите пазаруващи обаче правеха наблюдението много трудно и ме караха да се чувствам доста притеснена. Идеята, че бях сама сред всичките тези хора изобщо не ми харесваше. Сърцето ми биеше лудо, дланите ми се потяха, а устата ми пресъхна. Освен това подобно място не позволяваше използването на оръжие.

Смесих се с навалицата, правейки се, че гледам някакви малки канапета за двама. Продавачката дойде и ме попита дали имам нужда от помощ. Дадох й отрицателен отговор и продължих да следя Холи, която остави килимите и се премести на завесите.

Най-добрият сценарий беше да издебна Фулър и той да се предаде веднага, без съпротива.

Най-лошият — в случая бяха няколко. Първо той беше вманиачен сериен убиец и точен стрелец и можеше да предугади всичките ми действия. Второ, възможно беше да усети, че е обграден, а изходите са блокирани. И трето, сред толкова много хора шансовете му да се измъкне бяха най-големи.

— Някаква следа от него? — попитах аз в микрофона, но за сега нямаше нищо.

— Мястото е твърде претъпкано. Ще го последваме на излизане, край.

Това ме успокои донякъде. Мажехме да го изчакаме да излезе обратно на улицата и тогава да го обезвредим, тъй като щеше да има по-малко…

— Видях го — обади се Бенедикт от третия етаж. — Качва се на ескалатора. Носи зелени спортни къси гащи и сив суитшърт с отрязани ръкави, а на краката си няма нищо. Край.

— Останете по местата си. Няма да предприемаме нищо, докато не напусне сградата. Повтарям, останете по местата си. Край.

Отидох до ескалатора и в един момент усетих, че бях притаила дъх. Бавно издишах.

Фулър се появи, изглеждаше доста по-голям, отколкото ми се струваше на работа. Беше видимо изнервен и възбуден, очите му пронизваха всичко наоколо. Приклекнах зад едни изложени хавлии за баня, наблюдавайки през малък процеп.

Той премина на около двадесетина стъпки от мен, отправяйки се направо към щанда за завеси.

— Обектът е на петия етаж. Държа го под око. Край.

Холи беше застанала с гръб към него, заета с разглеждане на някакви дамаски. Забелязвайки я, той ускори крачка.

Изправих се, адреналинът ми се вдигна неимоверно. Разстоянието беше твърде голямо за стрелба. Хукнах да бягам, посягайки да извадя пистолета си, но изведнъж се спрях. Фулър просто протегна големите си ръце и закри с тях очите на жена си, карайки я да познае кой е.

Тя се засмя, повдигна се на пръсти и го целуна, след което му подаде сака, който носеше. Двамата размениха няколко думи, целунаха се отново и тръгнаха обратно към ескалатора.

Веднага се обърнах, преструвайки се, че гледам цената, закачена върху една бронзова лампа.

— Обектът и жена му се качват с ескалатора. Всички да останат по места. Край.

Изчаках половин минута и ги последвах на горния етаж. Влязоха в магазин за дамски вечерни тоалети.

— На шестия етаж са, разглеждат официални рокли. Той взима една и й я подава. Тя клати глава, той се смее. Отиват към пробните, току-що се вмъкнаха вътре.

Трябваше да реша как да действам. Дали да остана, където бях и да ги изчакам да излязат, или да се приближа и да проверя дали нямаше да убие и нея.

Изглеждаха щастливи, не личеше да има някаква неприязън между тях. Усмихваха се и се целуваха. В крайна сметка взех решение за момента да не предприемам нищо. Все пак ставаше въпрос за двама съпрузи, излезли на покупки. Колкото и да беше луд, Фулър едва ли щеше да убие жена си насред препълнен с хора магазин.