Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (3)

Пролог

— Толкова лесно би било да те убия, докато спиш.

Обърна се настрани и погледна жена си, вплитайки пръсти в косата й. Лицето й бе покрито с изсъхнала синкава маска-крем против бръчки, която бе започнала да се лющи. Лунната светлина, процеждаща се през завесите на спалнята, я караше да изглежда все едно наистина е мъртва.

Замисли се дали и други хора наблюдават партньора си, докато спи спокойно, и в същото време си представят как го убиват.

— Имам нож. Стои под леглото — помисли си той, докосвайки с върха на пръстите си горната част на челото й.

Устните й бяха притворени и леко хъркаше.

Колко ужасно, особено за един модел. Всичките тези изкуствени зъби и боядисаната коса. Провря ръка под дюшека и извади ножа. Имаше голяма дървена дръжка, несъразмерна с тънкото, добре заточено острие. Де факто, това бе нож за обезкостяване.

Опря нежно оръжието във врата на жена си. Погледът му се замъгли. Главата му пламтеше, в слепоочието му сякаш завиваха болт, който с всеки удар на сърцето се затягаше все повече и повече.

От доста време насам имаше ужасно главоболие. Трябваше и щеше да каже на лекаря. Шестте аспирина, които взе преди час, не дадоха ефект.

Само едно нещо помагаше, когато болката станеше толкова силна.

Погали брадичката й с върха на ножа, сваляйки част от маската. По челото му се търколиха капчици пот и защипаха на очите му.

— Мога да ти прережа гърлото, да се протегна и да изтръгна гласа ти още преди да можеш да извикаш.

Тя трепна леко, накланяйки глава. Имаше гладък и безупречен врат. Челюстите му се притиснаха толкова здраво, че можеха да строшат гранит. Зъбите му скърцаха.

— Може би е по-добре да го направя през окото. Едно бързо промушване право в мозъка.

Вдигна ножа, докато се опитваше да овладее треперенето на ръката си. Острието надвисна над клепача й и започна бавно да се приближава.

— Само трябва да отвориш очи и да го видиш.

Тя просто хъркаше.

— Хайде скъпа — сръга я той. — Отвори очи.

Прехапа език, устата му бе солена и гореше. В съзнанието му се бе вселил малък демон, който с всички сили се опитваше да вземе превес над него.

— Отвори проклетите си очи!

Тя се обърна към него, мърморейки нещо, и положи ръка върху разголените му гърди.

— Скъпи, пак ли те боли главата?

— Мдаа.

Постави ножа зад главата й, в основата на черепа. Представи си как я промушва и острието излиза през гърлото й. Дали щеше да се изненада?

— Бедничкият — прошепна тя под мишницата му. Погали го по бузата, пръстите й бяха хладни в сравнение с пламналото му ухо.

Бодна я леко с ножа, точно в основата на тила. Главата й трепна.

— Ох! Скъпи, изрежи си ноктите.

— Това не са ноктите ми скъпа. Това е нож.

Тя изхърка нещо в отговор. Отново я сръга.

— Казах, че е нож. Чуваш ли?

— Миличък, взе ли аспирин?

— Шест.

— Скоро ще подействат. Трябва да отидеш на лекар — каза тя и сключи крака около него.

Почувства възбуда, но не бе сигурен дали заради докосването й, или заради намерението да й раздере лицето. Може би заради двете.

Усмихна се в тъмнината и стисна дръжката на ножа, готов най-накрая да се отдаде на нощното си изкушение. Докато се приготвяше, забеляза, че главоболието му бе започнало да намалява. Острото пулсиране постепенно премина в тъпа болка.

Поносимо.

Засега.

— Ще те убия утре — каза той и я целуна по главата. Върна ножа обратно под дюшека и я притисна към себе си. Тя въздъхна щастливо.

Най-накрая заспа с представата как я разпаря и кръвта облива цялото й лице.