Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (43)

Глава 40

— Здравей, Джак — каза Алън, който ме чакаше на бара и ме прегърна. Изглеждаше добре, облечен в черни панталони и сива жилетка. Целунах го по бузата, тъкмо се беше обръснал.

— Не съм много в настроение — казах аз.

— Ще бъде весело — отвърна той и ми взе палтото, след което ме поведе към масата си. — Един твой стар приятел е тук.

— Какъв стар приятел? — попитах и в същия миг разбрах.

Хари Макглейд ми смигна от мястото, където седеше. Носеше обичайното си облекло — измачкан кафяв костюм и изцапана вратовръзка.

— Здрасти, Джаки. Това е новото ми захарче, Нора.

— Дора — поправи го тя. Дора беше на половината години на Макглейд, руса с розов кичур на бретона си, а блузата й би била тясна дори и на кукла Барби.

— Да, Дора. Извинявай, скъпа.

— Хари се обади по-рано през деня — усмихна се Алън, като ученик след първата си целувка. — Искаше да ти благодари за нещо и понеже напоследък си в депресия, помислих, че ще е по-добре да го направи лично. Участвахте заедно в онзи филм, нали? Героите ви, имам предвид.

— Да — отвърнах аз, опитвайки да прозвуча весело, но не успях.

Хари нямаше за какво да се преструва.

— Тази сутрин получих разрешителното си по пощата. От Илинойския департамент по регулация се потриват, ти обаче удържа на думата си. Вечерята е от мен.

— Страхотно — всъщност така беше още по-зле, мислех си аз.

Дойде сервитьорката, жена на около шейсет години, облечена в дирндл^[1]. Говореше английски със силен немски акцент и направи грешката да започне с Хари.

— Нещо за пиене сър?

— Имате ли немска бира?

— Предлагаме най-широкия асортимент в цяло Чикаго.

— Шлитцкрайг?

— Тази я нямаме.

— Краутвайзер?

Тя поклати глава.

— Донесете му Бекс — казах аз. — На мен също.

— Нека бъдат три — направи знак с ръка Алън.

— Диетична кола с резен портокал, лимон, лайм и черешка — добави Дора.

— Защо просто не си поръча плодова салата? — попита Макглейд.

Тя се изхили. Погледнах Алън измъчено, но той беше забил нос в менюто и не ме видя. Мисля, че все пак нямаше за какво да му се сърдя, в крайна сметка не познаваше Хари, а и на мен не ми се беше налагало да го споменавам.

— Желаете ли някакво мезе?

— Хапки с формата на свастика — обади се Макглейд, както винаги.

— Не предлагаме шиш кебап.

Той поклати глава.

— Не, казах…

— След малко ще поръчаме — прекъснах го аз и горката женица ни остави.

— Аз съм на виенски шницел — каза Алън, оставяйки менюто.

— Какво е това? — попита Дора с престорена любезност.

— Прави се от телешко месо.

— Телешко? Нещо като свинско ли?

— Теле се вика на младата крава — ощипа я Хари по бузата. — Толкова си сладка.

Дора направи физиономия, изпълнена с отвращение.

— Поръчваш си пенис^[2] от млад бик?

— Германците така наричат телешкото месо, думата е немска — обясни Алън.

— Искаш ли да видиш моя кренвирш? — смигна й Макглейд. — Къде остана бирата?

Най-накрая я донесоха и аз веднага поръчах втора, преди още да бях отпила. Така и така нещата не вървяха, нека поне използвах предоставената ми възможност да се поотпусна малко.

Разговорът, ако изобщо можеше така да се нарече, се водеше около различните случаи, в които Хари беше участвал. Дора се хващаше за всяка дума, а Алън просто се смееше възпитано, когато ситуацията го изискваше. Аз пък пиех.

Храната беше чудесна и трябваше да си призная, Алън ме накара да забравя за Фулър, дори и само за няколко часа.

— Какво става с делото на Бари, Джаки?

Толкова за забравянето.

— Става това, че ще се измъкне, освен ако съучастникът му не проговори или не успеем да открием един избягал надзирател.

— Търсите някого? Защо не ми се обадихте?

— Всички ченгета в Илинойс са по петите му, както и федералните. Какво би могъл да сториш ти, Макглейд?

— По една случайност аз съм световноизвестен частен детектив. И какво правя аз, Дора?

— Издирваш полови органи^[3] — ухили се тя.

— Именно, а също така и хора. Само ми го дайте този беглец.

Бирата вече беше поотпуснала езика ми и аз разказах случая на Хари.

— Материалите у теб ли са?

— В колата са.

— Ще се радвам да ти помогна, като в замяна ще те помоля за една дребна услуга.

— Не мисля, че мога да правя повече услуги, Макглейд.

— Тази е много лесно изпълнима.

— Какво трябва да направя?

— Ще ти кажа, когато хвана надзирателя — намигна ми той.

За десерт поръчахме шоколадов кейк с череши и кафе, което беше невероятно силно. Хари удържа на думата си и плати цялата сметка. Преди това Алън направи опит да се добере до нея, но аз го опитах силно под масата и мераците му бързо се изпариха.

На тръгване Макглейд ни покани да се отбием у тях за по още едно питие и Алън веднага получи второ ощипване, като предупреждение. В резултат той деликатно се измъкна, казвайки, че искал да се прибира рано.

Дадох материалите по случая на Хари, получих прегръдка от Дора за лека нощ и се разделихме.

— Останах с впечатлението, че Макглейд не е от най-големите ти любимци — ухили се Алън, когато влязохме в колата.

— И го разбра само от няколко дребни нотки в поведението ми?

— Да, пък и цяла вечер повтаряше думата „идиот“ под носа си.

— Не бях ли права.

— Да, права беше — засмя се той. Голям чешит е. Мислиш ли, че ще открие онзи надзирател?

— Хари и сняг в Аляска не може да открие.

Алън постави ръка на врата ми и нежно го разтърка с пръсти.

— Напоследък не си същата. Добре ли си?

— Всички ми задават този въпрос. Просто съм малко напрегната, това е.

— Искаш ли да поговорим?

— Скарах се с Хърб, случаят ни се изплъзва. Заварих мама и господин Грифин да правят секс.

Алън се засмя.

— Какво толкова? Човекът е куражлия за годините си.

— Куражлия ли? Той е направо като заек. Ще счупи и другата става на мама.

— Има ли нещо друго, което да те притеснява?

Алън намекваше за проблеми между нас двамата. Отговорих му с не, но проблем имаше. Всеки път, когато се върнех вкъщи, се питах дали той щеше да бъде там. Веднъж вече ме беше напуснал, така че можеше да го направи отново. Поради тази причина, с цел да се предпазя, бях малко по-сдържана.

Просто се налагаше. Поне, докато не се почувствах сигурна.

— Радвам се — каза той и премести ръката си от врата на крака ми.

— Не започвай нещо, което не си в състояние да довършиш.

— Е, може и да не съм заекът Грифин, но все пак смятам, че ще се справя добре.

И наистина се справи, след като се прибрахме.