Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (48)

Глава 45

Фулър изостави камиона в западната част и взе такси до апартамента на Джак. Плати с парите на Робъртсън, оглеждайки сградата. Нямаше портиер, а входната врата изобщо не би затруднила човек с неговата физика. Изрита я силно и тя се отвори с трясък. Знаеше номера на апартамента на Джак. Докато беше в затвора, непрекъснато си повтаряше адреса й. Използваше го вместо мантра. Търпението му беше на път да се възнагради.

Нов ритник и вратата на апартамента отхвръкна навътре.

С пистолет в ръка Фулър нахлу в дневната, където сгушени един в друг на канапето стояха възрастни мъж и жена.

— Само се прегръщахте ли? — засмя се той.

Мъжът, около осемдесетгодишен, се изправи стиснал юмруци. Фулър не му обърна внимание, прекоси кухнята и провери спалнята и банята. Бяха празни.

— Веднага напуснете апартамента — извика старецът, сочейки го с пръст.

— Къде е Джак?

Мъжът посегна към телефона, но Фулър го фрасна силно с дръжката на „Зиг Зауер“-а. Съсухреният старец рухна и се сгърчи на земята, облян в кръв.

Жената стоеше на дивана и стискаше мобилен телефон, на който се опитваше да набере някакъв номер с кокалестите си пръсти.

— Ти сигурно си мамчето. Джак много ми е говорила за теб — каза Бари и с един удар изхвърли GSM-а от ръката й.

Жената впери поглед в него. В очите и се четеше страх, но също така и гняв, придружен от твърдост, каквато никога преди не беше виждал в жертвите си.

— А ти трябва да си Бари. Джак и теб е споменавала. Още ли чукаш мъртви проститутки?

Фулър се засмя насила. Отворена дърта кучка, помисли си той. Седна на дивана до нея. Той изскърца под тежестта му.

— Къде е Джак?

— Ти не си просто срам за полицията, ти си срам за човешката раса.

— Да, да, да. Аз съм едно голямо разочарование. Сега ми кажи къде е Джак?

Възрастната жена изпъна стойка и отвърна:

— Прекарах половината си живот, пращайки боклуци като теб зад решетките. Нищо няма да узнаеш от мен.

— Трудно се говори с теб. Рано или късно обаче ще ми кажеш, мога да бъда много убедителен.

— Съмнявам се. Виждала съм те как играеш футбол. Голям женчо си.

Нямаше нужда да използва пистолета, костите й бяха стари и чупливи.

Чу се леко изпукване и едната ръка вече беше строшена. При второто беше крак.

— Не са ли те предупредили да вземаш калций? — засмя се Фулър.

Удари я през лицето и строши скулата й.

Макар и цялата обляна в кръв и сълзи, възрастната жена не издаваше нито звук. Остана безмълвна дори, когато сграбчи счупената й ръка и я изви с думите:

— Къде е Джак?

Атаката го свари неподготвен. Нещо го удари по лицето, нещо меко и същевременно много остро.

Изкрещя изненадан. Последва пронизителен вой и нападателят заби остри като игли нокти в лявото око на Фулър.

Беше котка, здраво впила се в лицето му.

Сграбчи я и опита да я дръпне.

Голяма грешка. Животното се държеше здраво и той почти разкъса собственото си око.

Реши да я удари. Веднъж, два пъти. Накрая котката се пусна и избяга, накуцвайки.

Изпадна в агония. Клепачът му моментално се поду и се затвори, а окото под него гореше.

Притиснал с две ръце лицето си, тръгна залитайки към банята.

В огледалото видя образа на Човекът Слон. Окото му се беше подуло до толкова, че приличате на бейзболна топка.

Замахна с юмрук и разби отражението. В шкафчето намери известно количество марля, която наложи на лицето си.

Нуждаеше се от лекар. Без медицинска помощ щеше да загуби окото, а и болката беше ужасна. Претърси банята и откри шишенце ибупрофен, от което глътна десет таблетки.

Какво следваше оттук нататък? Какво трябваше да направи? Да отиде в болница? Не. Не можеше да рискува. Имаше нужда от някое сигурно място, където да се лекува, планирайки следващите си стъпки.

Мина бързо през кухнята, като внимаваше да не се изцапа с кръвта на умрелия старец и спря за момент в дневната. Майката на Джак лежеше по лице на килима. Дали беше мъртва? Може би. Сега нямаше време да проверява. Изхвърча през вратата надолу по стъпалата, озовавайки се насред мокрите и студени чикагски улици. Обзет от паника, в първия момент не знаеше какво да прави. Видя едно такси и му махна. Колата се приближи и Фулър почука на прозореца на шофьора.

— Такси ли ви трябва? — попита човекът, сваляйки стъклото.

Имаше акцент. Вероятно беше индиец или някъде от района на Средния Изток.

— Добре ли сте? Кървите.

— Ти също.

Опря „Зиг Зауер“-а в главата му и стреля, в резултат на което цялата предна седалка се опръска с кръв. Отвори вратата, избута тялото и натисна газта.

Спря таксито под един мост с намерението да претърси джобовете на шофьора. Откри мобилен телефон, портфейл с няколкостотин долара и връзка ключове от апартамент.

Погледна книжката му. Беше на името на Шатен Пател, живущ на 2160 Северен Клайбърн.

— Благодаря за поканата, мистър Пател. Сам ли живеете?

— Мисля, че ще разберем — каза си той и отново потегли.